28 април 2013

A moment in time: един акустичен концерт на Anathema

      Да обявиш дата за концерт двадесет дни преди самия концерт, съгласете се, е рискована постъпка. Работещите за магазин "Горгон" обаче знаят, че когато става дума не за кого да е, а за британската група Anathema, неуспехът е изключен.
      На 8 април 2013г. около обед из мрежата упорито се завърта слухът за предстоящ в края на месеца акустичен гиг на братята Daniel и Vincent Cavanagh, заедно с Lee Douglas. Става ясно и, че мястото на провеждане е Модерният театър в София, т.е. броят на билетите е силно ограничен. И докато някой започват методично следене на сайтовете, които ще предлагат билети, други трескаво плануваме как в края на деня най-бързо да се предвижим от местоработата си до "Горгон". Защо игнорираме онлайн продажбата? - наблюдава се инфантилност във фенщината; билетите, закупени от магазина, са в друг по-красив формат и с картинка.
      Два пъти съм слушала акустични изпълнения на Daniel на живо, а относно цялата група - сега предстои да ги видя за пети път. Освен всичко, сторило ми се е уместно да спретна и едно бързо петъчно-съботно пътешествие до Русе. Може би поради интензивността на събитията, едва във влака на връщане към София осъзнавам точно колко чудесна съботна вечер предстои.
      Часът е около 20,00, когато с другия русенски пътешественик благополучно прекрачваме вратите на Модерния театър. Местата по първите редове естествено са заети, а накъдето и да се обърнем сме заобиколени от познати физиономии. Аз лично прекарвам цялото време до началото на шоуто в обикаляне на залата и прилежащия балкон, за да си кажа по няколко приказки с безбройните познати. Всеизвестно е, че българските анатеманиаци сме наистина сплотена и постоянна публика.
      Четиридесет минути по-късно на сцената се появява самият Daniel Cavanagh и с Люси решаваме, че както обикновено ще подгрee с шест-седем парчета, изпълнени соло.
снимка: Метъл Катехизис
Показват се обаче и Vincent и Lee. Откакто през 2010г. в Солун, Дани излезе на сцената с някаква странна бяла шапко-кърпа, ми се върти в главата, че неговият външен вид е най-ексцентричен. В случая обаче ексцентрик на вечерта е Винс: емо-прическа с варираща дължина и впит спортно-елегантен костюм. Уви, повече си го харесвах с дългата коса и характерното кожено яке! Така или иначе, всичко това ме занимава не повече от две минути - време е да се потопя в магнетичната музика. 
снимка: Метъл Катехизис
Love is free
In time, in peace
And now is here
This life, this dream ...
      Започват с Thin Air, а после - Deep. Оказва се също, че двете части на Untouchable в акустичен вариант ми харесват адски много повече: по-нежни, по-прочувствени; с кристалния глас на Лий, който не се размива сред китарите и останалите ефекти. Поне на мястото, където ние сме застанали, звукът е перфектен. 
      Групата се чувства съвсем в свои води. Споделят, че никак не се учудват от неспирните аплодисменти и усмихнатите лица, защото знаят колко чудесна публика сме. Неслучайно избраха да запишат на Blue-ray предния си концерт у нас. Ей така, помежду другото, съобщават, че записват и настоящото шоу. Преди години някой ми разказваше как Anathema много обичат да гостуват в Истанбул. Спомням си, че тогава завиждах на истанбулци. Сега просто съм радостна - сигурна съм и неведнъж ми е доказвано, че същите светли чувства групата изпитва и към българите.
      При първите акорди на Dreaming Light чувам зад себе си приветствията на Люси, която знае, че това е любимата ми песен от We're here... Щастието е в това, че напоследък мога да осмисля напълно вложеното в този текст. 
     Следват класиките Forgotten Hopes, One Last Goodbye, Parisienne MоonlightA Natural Disaster, Lost ControlTemporary Peаce и Flying, между които не липсват и... забавни моменти. Преди A Natural Disaster Дани на два пъти настойчиво моли да бъде загасено осветлението. След третия път, в който техниците не реагират на въпроса "Could you please turn off the lights?", от другия край на залата дочувам гласа на Виктор: "Obviously no!" По време на тихото лирично начало на не-помня-кое парче пък Люси ми се изкихва в ухото и всички се смеем при мисълта как ще слухтим, докато гледаме записа на концерта. 
      
     Време е за кавъри и импровизации! Дочувайки акордите на High Hopes, виждам как Ася буквално се свлича на земята от кеф. В петък за първи път прозрях гениалната връзка на заглавието Pigs On The Wing с текста. Идиомът 'When pigs begin to fly' се използва в английския за неща, които никога няма да се получат. В името на песента тези същите прасета вече са на крилото, полетели; невъзможното е станало реалност. Все такива метафорични са мислите ми, докато тече High Hopes. Имам предвид... "високите" очаквания на едни "летящи" хора.
Our weary eyes still stray to the horizon
though down this road we've been so many times...

      Дани споделя, че има намерение да ни изсвири Are You There, но по някакъв начин разговорът се извърта в посока работата по новия албум и преобладаващото присъствие на пиано в песните. Обяснява, че на репетиция винаги започва с Лунната соната на Бетовен, "and everything else I play after that sounds like crap". В този момент някой от публиката приканва: "So do it!" ... и желанието бива задоволено. Само дето Are You There остава забравена, неизпята!
      Третият кавър-бисер е дело на Лий - Oh, Darling на Beatles. Изпълнена от жена с такъв глас, песента ми звучи дори по-великолепно от оригинала. Наистина оставам без думи! 
снимка: Метъл Катехизис
    Разочаровам се малко единствено когато отрязват любимата ми част от Angelica
And I wonder
if you ever wondered the same...
and I still wonder.
Голяма част от Fragile Dreams пък остава в изпълнение на публиката. По едно време звуковата картина става леко какофонична - всички викат Mаybe I always knew my fragile dreams would be broken, междувременно на повечето от нас все повече започва да им се подскача. 
     Бурни овации, довиждане, още по-бурни овации. Бисът е само един, за сметка на това главозамайващ - Another Brick In The Wall, Pt. 2. Всички сме в ролята на скандиращия общ глас:
We don't need no education,
we don't need no thought control!
И сме единодушни, че музикантите свирят по-превъзходно от всякога! Честно, чувствам се вътре, във филма The Wall...


ПП: След края на концерта сядаме с голяма част от познатите в парка Заимов. Задружна пролетна вечер, a night of wonder.

1 коментар:

  1. Хехе :) Пропусна само да споделиш съдбата на онзи УРЕД, пълен с разхлабително, хаха :D

    ОтговорИзтриване