Жителите на Солун и Атина се радват на небивал брой атмосферични концерти напоследък - Archive, Anathema, Shadow Gallery, Porcupine Tree. Аз и обичайните заподозрени също решаваме да се слеем с гръцките фенове за една вечер, т.е. отиваме на концерт на Анатема в Principal Club в град Солун.
**********
Качваме се на влака за Солун сутринта преди концерта. До голяма степен не знаем какво пътуване ни предстои, поради стачката на гръцките транспортни работници, провеждана на 8ми и 9ти септември. Междувременно, след около час разместване и наместване, откриваме перфектният начин за удобен сън - поза "тетрис".
Повечето от нас се събуждат чак в село Кулата, където се оказва, че трябва да слезем от влака - ще ни превозят с частни автобуси до Солун. Пътуването е завидно добре организирано и след още час-два път, автобусът ни пристига на солунската ЖП-гара. Изобщо, положението е почти както когато пристигнахме през май в Истанбул. Нека направим сравнение - преди:
И сега:
Йеа, имаме шест часа до концерта, време е да обиколим града и да намерим храна! В крайна сметка се установяваме пред най-голямата солунска забележителност - Бялата кула.
Държим в ръка по един жирус за 3.50 евро (т.е. седем! български лева) и според бирата, която употребяваме, сме се разделили на две групи. Едните пият Амстел, те явно са патриотично настроени, защото бирата се оказва произведена в Стара загора, на кена дори надписите са на български език.
Останалите, туристически въодушевени, залагаме на гръцка бира. Голяма отврат, както установяваме.
Разбира се, не сме оставили българските си качества на границата в Промахон. Трябва ни отрицателно време, за да се размажем на изумително зелената трева под една дебела сянка на брега на Бяло море. И още няколко секунди, в които изваждаме и нареждаме на импровизираната софра:
- софийски сандвичи
- софийско грозде
- софийски шоколад
- мелнишко вино
- двулитрово Пиринско
- български ром
- един самотен пакет гръцки семки, за разнообразие!
След като сме се нахранили и сме изпили виното и бирите.. време е да си полегнем. Полегнем, всъщност, е доста слабо казано, аз лично заспивам като пън за повече от час. Боби - също.
Когато се събуждам, другите вече са си направили кръгче, наливат се с гръцка сангрия, закупена от Карфур, и подхранват сили с нови два пакета семки. В унисон с цялата романтика над Бяло море се е възцарила умопомрачителна привечер. Ако първоначално морето е като изрязано от обложката на A fine day to exit (е, без старата Нокиа и жълтото листче),
то цветовете бързо се затоплят и пред очите ни се разкрива иновативната прелест на "We're here, because we're here".
In blood red skies
Tears run dry (the sky is falling)
There is no space between us...
За пръв път се замислям, че по българското Черноморие няма шанс да се наблюдава истински залез. Може би затова Люси така настървено е захапала фотоапарата.
В резултат:
Докато слънцето поема пътя си към видимата граница на хоризонта, ние се раздвижваме към мястото, където спират автобусите за клуба. Там вече са надошли доста гръцки анатеманиаци, стоим си в очакване на превоза и свенливо се усмихваме.
**********
Ако аз самата се озовавам за пръв път в Principal club, то повечето хора от компанията са тук кои на втори, кои - на пореден концерт. Самото място ми изглежда доста приветливо и добре устроено, въпреки че около него преобладаващо се забелязват единствено руини. Стоим пред клуба и развъртаме бутилка ром с натурален сок, който предварително грижливо сме си забъркали собственоръчно. Споделяме го с още няколко българи, с които сме се запознали на място.
Когато влизаме във фоайето, се сблъскваме с първата изненада - на щанда с мърчандайза стои самия Джейми! Предният път в Истанбул официален магазин с анатемски стоки нямаше, затова сега всички си купуват по нещо. За дамите има тениски с надпис "Alternative 4" и ангелски криле на гърба. Господата се радват на фланелки с обложката на "We're here, because we're here" и на черни ризи с къс ръкав, на чието ляво джобче е бродиран надпис "Anathema". Въпросните ризи напълно оправдават цената от 30 евро, покъртително качествени и красиво направени са! Аз се въздържам от покупки единствено, защото не намирам размер, който да ме удовлетвори. За сметка си обещавам, че когато станат готови проектите за новите тениски, свързани с албума от 2010, непременно ще се сдобия с такава! Щрак! с Джейми,
щрак! с билетите:
И хайде на подгряващата група! Казват се Universe 217 и се представят доста добре. Вокалистката е с откровено северноевропейско излъчване, руса коса до кръста и Глас с главно "г". Проблемът е единствено, че общото между Anathema и Universe 217 е равно приблизително на -137,2(1). И че първата песен на групата трае средно 97 минути, ако не съм сметнала грешно.
**********
Този път не се наемам да разкажа за следващата и основна част от концерта. До голяма степен чувството се доближава до разказа за истанбулския концерт:
http://experi--mental.blogspot.com/2010/05/flying-anathema-liverefresh-venue.html. Но сега усещам нещо далеч по-светло. Със сигурност влияние оказва фактът, че Винс и компания изпълниха целия нов албум, единствено без Get Off, Get Out.
А на второ място трябва да се отдаде значение на начина, по който са наредени парчетата в плейлиста:
1. Thin Air
2. Summer Night Horizon
3. Dreaming Light
4. Everything
5. Closer
6. Are You There?
7. A Natural Disaster
8. Angels Walk Among Us
9. Deep
10. A Simple Mistake
11. Electricity
12. Panic
13. Temporary Peace
14. Flying
15. Universal
16. Hindsight
Encore:
17. Shroud of False
18. Lost Control
19. Destiny
20. Empty
21. Inner Silence
22. One Last Goodbye
23. Fragile Dreams
Encore 2:
24. Kashmir (Led Zeppelin cover)
Остава личното и чувственото. Съвсем различното ми емоционално състояние напоследък, новото във възгледа, новото, което светът ми предлага. Докато шепна с гласа на Винс, хиляди аспекти от този свят се зараждат. А при всеки крясък и всеки подскок, при всяка подбуда на агресията, някоя друга отрицателна частица от същия свят издъхва. И всъщност така се синтезира изцерение. Да, онова изцерение, за което говорим вече толкова време, още откакто чухме първите ноти на Everything и A Simple mistake.
Feel so close to everythig now!...
**********
Из нощен Солун:
Няма коментари:
Публикуване на коментар