Вежен 2013: a change of seasons

          05 април, петък

      Уговорили сме се да тръгнем от София в 17,00. Вече е 16,30, а аз тепърва отивам да принтирам ваучерите за полет с парапланер и картичката-снимка, които ще подаряваме на тазседмичния многоуважаем рожденик - Пешката. Озовавам се на мястото на срещата с двадесет и пет минутно закъснение, там пък за моя изненада всички други вече са на линия. Движим се завидно стегнато и в 19,30 паркираме колата пред хотел Зорница в Рибарица. Час-и-малко след нас започват да пристигат и останалите от компанията. 

      По-малобройни сме от предните години, но това не пречи да си направим вечерта чудесна. В полунощ Пешката навършва тридесет години и освен горепосочения подарък получава... торта по шопски:

снимка: Мила Генчева

      Трябва да се отбележи, че по отношение на импровизираните торти ставаме все по-изобретателни. Седмица по-рано Мартин духа свещи върху погача. Не на последно място, в аналите на историята никога няма да избледнее споменът за тортата-зелка, която връчихме на Аша на връх Мусала... Честити тридесет години, Пешка, пожелавам ти все така да мъдреем заедно!

        06 април, събота

      Златно правило, изпитано през годините: когато става дума за традиционното ходене на хижа Вежен, никой никога не бърза; ако все пак се намери някой, който по някаква причина се е забързал, то намеренията му биват своевременно осуетени. И така, в нашия апартамент, животът започва да тече едва към 10 сутринта. Когато слизам в ресторанта да си поръчам неизменните мекици или пържени филии със сладко, Рус Пеш ме пресреща с въпрос:

 - Ти по дългия или по късия маршрут ще се качваш към хижата?

Без да съм го мислила кой-знае-колко, отговарям, че съм с него по дългия. Идеята е тази година някои от нас да разнообразят традицията, както и да си направят по-дълго пътешествие. Затова сме измислили маршрут от Рибарица през хижа Бенковски, с качване на връх Вежен и слизане в подножието му при едноименната хижа. Цялото ходене се явява около осем часа, поради което обещавам на Пеш, че в 11,00 ще съм готова и тръгнала. Обещание: изпълнено.

      Първата една трета от прехода е доста ударна. Катерим си ние с Дикинсъна баира и през цялото време се смеем и си говорим. Полезната ни дейност се изразява в това, че сме завързали на моята раница един чувал за боклук, в който усилено събираме пластмасовите шишета, захвърлени тук-там. Между другото, нашата компания не е точно единодушна по въпроса как да се обръщаме към въпросния ни другар. От една страна, предвид, че името на човека е Николай и че е огромен фен на Брус Дикинсън, защо да не се възползваме от уравнението Ники + Дикинсън = Никинсън? От друга, първият път, когато срещнала никнейма DICKINSON, Мила в бързината прочела DICKENS и се възхитила, че в z-rock форумa е  попаднал такъв интелигент! Та защо пък да не го прекръстим на Дикенса?

      Когато баирът най-сетне е преборен, пред погледа ни се разкриват високите сини върхове на Стара планина. Времето е благосклонно слънчево и ни дава възможност да полегнем на една поляна, забили нос във все още нераззеленилата се трева.

снимка: Цветан Банев

      По-нататък настигам Ирма и Рус Пеш, нарамили професионалните си фотоапарати и обективи. Говорят колко е по-интензивна динамиката в една снимка, на която небето е изпъстрено с облаци. Илюстрация:

      И хижа Бенковски ми се вижда приказно красива! По поляните около нея се лилавеят безброй минзухари, вятърът повява проснатите отстрани зелени чаршафи, а във висините са заснежените върхове. Като връх на идилията хижарката ни донася топли домашно изпечени солени кифлички. Споделя обаче, че изобщо не ни препоръчва да продължим прехода си през върха. Сутринта за Вежен тръгнали няколко души, които едва преди малко се обадили, че са стигнали до хижата. Умаломощили се били от риене и затъване в дълбоките снежни преспи. 

      Освен всичко, и часовникът не е наша страна - минава 15,00, все още чакаме трима от групата да ни настигнат, пък и облаците се сгъстяват.

      Ето защо, когато всички се събираме, единодушно решаваме да продължим към хижа Вежен, но по черния път, който заобикаля върха. Час по-късно времето вече съвсем се е навъсило и почти всички са опаковали себе си и раниците си във водоустойчиви якета и дъждобрани. Дъждът запръсква все по-силно, а ние си знаем, че имаме още поне два часа ходене.

      Сигурно съм от малкото, които се радват на едрите капки и на гръмотевиците, отекващи по съседните височини. Предвид още недошлата пролет, дъждът бързо ме пренася в така мечтания есенен пейзаж.

      Дикинсъна си е избрал да остане назад с мен и Мартин. Може би първоначално няма предвид, че и двамата обичаме да вали в планината и никак не мислим да бързаме към хижата. Обзалагам се обаче, че със сигурност му е весело! Пеем Alice In Chains, разправяме си разни врели-некипели и хич не се впечатляваме от факта, че сме прогизнали. След един завой на пътя се натъкваме на две сковани пейки и маса. Половината място се е опазило сухо, благодарение на разперения висок бор. Предлагам да си отворим един кен бира и да погледаме дъжда. Предложение: прието.

     В хижа Вежен все пак пристигаме по светло. Хижарят тази седмица си има заместник - един безкрайно усмихнат лекар, с който веднага се харесваме взаимно. Грижи се човекът да ни  е топло, дава ни безплатен чай, сготвил ни е и боб, както съм поръчала по телефона. Цяла вечер се чуват предложения да се съберем всички на голямата маса и да играем дружно на нещо. Едва към 23,00 обаче предложението се приема. Започваме масови асоциации, които минават под знака на не една изказана в бързината глупост. Сред тези, които заслужават отбелязване са:

1) Обяснява се "свастика"; подадени думи са "кръст" и "пречупване"; асоциацията е "мюсюлманство"

2) Обяснява се "бахур"; подадени думи са "шампанско" и "култура"; асоциация няма

3) Обяснява се "жабуняк"; подадени думи са "блато" и "земноводно"; асоциацията е "мухоморка"

Еnough! В началото нашият отбор, състоящ се от пет души, които формират общо два мозъка, е назад с пет точки. Играта завършваме наравно - 10:10 или нещо от сорта.

       07 април, неделя

      Подозирам, че дъждът не е спирал да вали цяла нощ. Почти до сутринта камината остава горяща и няколкото пъти, в които се събуждам, се наслаждавам на процеждащата се светлина и на приятно пукащите дърва. На сутринта пък през прозореца наблюдавам мъглата, обвила дърветата. Ръми.

      Неизменната обща снимка и тръгваме!

      Вчера докато валеше, повървяхме през дебрите на гората не повече от десет минути. Днес обаче половината преход е по козя пътека и имам колкото си искам време да слушам капките, отронващи се от боровите иглички, и водата, просмукваща се в почвата; да вдигам глава към върховете на дърветата; да докосвам мокрите дънери. 

      За целта пускам почти всички напред, вакханалията скоро заглъхва и известно време вървя сама през тишината. Зад мен е само Рус Пеш, чиито снимки и тази година включват сюрреалистичен мотив. 

      Когато дочувам реката, т.е. когато вече слизам на черния път, все още не съм се наситила на мократа гора. Бих прекарала дни, вдишвайки влагата, смолата, спокойствието. Не ми се иска да преставам, дори топлата супа в някой рибаришки ресторант не ме блазни кой-знае-колко. Месецът може и да е април, но думата е есен. Е с е н .

      В Рибарица е сиво. И докато чакам двете коли, които останаха зад нас, за да ги упътя, съвсем умишлено съм излязла извън навеса и съм си свалила качулката. A change of seasons... 

ПП: Всички снимки без посочен автор са дело на Петър Драгушков.