


- крясъци на турски език, сред които се прокрадват заблудени английски думички. Любими ни стават: "Багаж аут!" и "Нарко".
- сканиране на багажите
- рентген и претърсване на колата
- 15-минутен престой в помещение, миришещо на зоо-парк
- търпеливо изчакване по няколко пъти на една и съща опашка
и няколко други красоти.
Изобщо, къде с бутане, къде с малко нерви, оставяме зад гърба си Капъкуле и пред погледите ни моментално изникват почти наведнъж два от типичните турски символи - продавач на гевреци и джамия.
- 15-минутен престой в помещение, миришещо на зоо-парк
- търпеливо изчакване по няколко пъти на една и съща опашка
и няколко други красоти.

**********
През следавщите 200 километра бързо си припомням, че Edirne всъщност е град Одрин и че непрекъснатото седене в кола води до ужасни болки в задника. Отначало се движим съвсем сами по огромната магистрала, но колкото повече се стопява разстоянието до Истанбул, толкова по-натоварено става движението. Културата на шофиране на турците е под всякаква критика, изпреварванията не се подчиняват на никакви условия, а засичането изглежда е най-любимият им трик. Слаломираме някак между автомобилите с регистрация, започваща с номер 34, но поне магистралата е гладка и се движим прилично бързо. Изглежда така, сякаш навлизаме в Ню Йорк. А всъщност са просто предградията на този гигантски 200-километров град, населен с 15 милиона души.



**********
Пристигнали благополучно, установяваме, че има около четири часа, в който можем да разгледаме поне минимална част от Истанбул и тръгваме към спирката на метрополитена. Дълбоко под земята, уредено, чисто и доста по-експресно, турското метро далеч превъзхожда нашето родно. В допълнение изчакването му на метростанцията отнема не повече от 3 минути, а закупуването на жетони първия път си е забавна история. :)
Слизаме на небезизвестния площад "Таксим",






до архитектурата като цяло!

**********
Докато хората разглеждат и пазаруват в безбройните магазинчета, аз се нареждам за сладолед. За пет турски лири освен така бленувания сладолед, обаче, получавам и пет-минутно разиграване. Останалите се счупват от смях, а сладоледаджията продължава да се преструва, че ми изпуска сладоледа, прави какви ли не лупинги с него и съвсем преднамерено успява няколко пъти да го измъкне от ръцете ми. :Д
Но накрая всички доволно се облизваме.

Не бива да изглежда, като че през цялата разходка из Истанбул сме се хранили с нещо... Но всъщност е точно така. Идва ред на ананасите,
които после обилно поливаме с бира. Ефес, естествено! Всички шест дами доволни сме хванали коя по една, коя по две бири. В един момент забелязвам неодобрителните погледи на всеки мъж, които мине покрай нас. Всъщност в Истанбул да пиеш бира на улицата е чиста проба противозаконно. Не че се впечатляваме!
Увиваме бирите в торбички, чак когато някакъв охранител идва до мен и с възмутен поглед ми обяснява на немско-английски: "Дринкен ноу!"
**********
Заливът на Мраморно море, наречен Златния рог, ни дели от всички онези градски забележителности, които в крайна сметка нямаме време да посетим - Капалъ чарши, Света София, Синята джамия... Затова е време за още няколко пози пред обектива:

Мостът отгрое се нарича "Галата".





**********
Заливът на Мраморно море, наречен Златния рог, ни дели от всички онези градски забележителности, които в крайна сметка нямаме време да посетим - Капалъ чарши, Света София, Синята джамия... Затова е време за още няколко пози пред обектива:







Дали защото Истанбул е прекомерно голям, дали заради шума или населението, не знам, но познавам хора, които никак не са очаровани от града. След няколкочасовото разглеждане само на една минимална част от най-големия град в Турция, откровено мога да потвърдя, че аз не съм сред тях. Демографски погледнато, това е място, където съжителстват няколко коренно различни култури. Но освен всичко, тук традиция и модернизация вървят ръка за ръка. А събрани заедно тези два факта, съгласете се, успяват да впечатлят! Съжалявам единствено, че утре трябва да тръгваме и тихичко си мечтая за цял свободен месец, чийто тридесет дена да запълня с подробно разглеждане на всяка една част от града. Но в същия момент усещам, че разходката, която направихме току-що, ми е подарила една от онези стопроцентови безгрижни усмивки, които ми се случват толкова рядко. Точно тази разходка е поводът да благодаря за всичко и на всеки, който успя да направи този следобед един от най-красивите мои следобеди изобщо. И... досещате се, нали?! Предчувствам, че вечерта ще бъде още по-прекрасна!
пу, пу, много любим град. :)
ОтговорИзтриванеЗавиждам, задето със сигурност си имала повече от четири часа да го разгледаш. :)
ОтговорИзтриванене забравяй, че разстоянието бургас-истанбул е по-малко от бургас-софия. :)
ОтговорИзтриванеходила съм четири пъти засега и не стига, бе, не стига! един град - като две средноголеми европейски държави. :)