Ами да направим една морска Нова година? :))

Крайният неуспех, с който се увенча отиването ни на тазгодишния рок фест в Каварна, все пак донесе и нещо положително. Всеки от нас по свой начин дотолкова обича Каварна, че не можехме да си позволим цяла година да не стигнем дотам изобщо. И в крайна сметка дружно решихме, че най-удачното време за изпълнение на тази цел е... Нова година! Мамеха ни и мъгливите общински обещания за празничен концерт на Primal Fear в града.

Организации

Харесва ми фактът, че тази година не използвахме интернет за провеждането на каквато и да е новогодишна организация. Всичко на живо или по телефона - както в добрите стари времена, които аз така или иначе не помня. 

Благоразумно от наша страна, започнахме да се оглеждаме за подходяща къща за гости в началото на декември. Имахме и намерение да отидем да търсим на място. Уви, когато стигнахме до Варна, се натъкнахме на трибют на Пърл Джем, който ни вдъхнови да употребим Йегемайстер, уиски и бира. А следващата сутрин донесе със себе си мащабна невъзможност да пътуваме и непреодолимо желание за целодневно мързелуване.

Две седмици по-късно, на 15. декември, заредени с нови сили, отново се качихме на влака София-Варна. Отново с цел да търсим новогодишна къща за гости. Не ме разбирайте погрешно, не искам да кажа, че сме пили по-малко вечерта преди търсенето, но в 7 сутринта, прибирайки се към варненското вкъщи, си дадохме негласното обещание да отидем до Каварна на всяка цена. Стимулира ни и мнението на варненската агитка (между другото подкрепено с бас), че няма никакъв шанс да осъществим замисъла.

Така в 14 следобед вече пътувахме към Каварна и по-точно - на седем километра северно, към Българево. Споменавахме с добро Жоро и Жени, които ни препоръчаха някаква къща за гости, от която те самите били предоволни. Въпросното място ни спечели моментално - разполагаше с широка трапезария и огромни прозорци с изглед към морето. Нямахме никакво съмнение, че е нашето! Не ни притесни дори фактът, че ще трябва да настаним двадесет души в три стаи с общо девет легла. Беше най-чудесното, наистина! 

Metalizе the living room!

Първата вечер се отдадохме на вино, наргиле и украсяване. Последен щрих от организационната дейност беше да дадем почти трицифрена сума за украси, фойерверки и чаени свещи. При първото си посещение поръчахме елха, висока поне колкото Мартин. Въпросната "елха", на практика бор, вече стоеше в очакване до балконската врата.

снимка: Георги Вуйков

За метълизирането на интериора използвахме знамена,

снимка: Георги Вуйков

а в една от следващите вечери се сетихме, че можем да надраскаме със снежен спрей някое и друго нецензурно послание.

снимка: Георги Вуйков

С Митенце сме единодушни, че преводът на следващия надпис е "Правилата на Попово". Според въпросните правила, най-късно до другата сутрин, прозорецът би трябвало да е ако не счупен, то поне порядъчно оповръщан.

снимка: Георги Вуйков

Най-бързо изминалият, ден втори

Пробудих се след няколко часа сън с твърдото убеждение, че трябва бързо да стана. Интуицията наистина не ме беше подвела - хванах тъкмо навреме трима от по-ранобудните да се готвят за разходка към брега. Даже имах време да открадна по две бонбони на човек, които, както впоследствие се оказа, щяха да са единствената ни храна чак до следобед. 

снимка: Георги Вуйков

В Българево така или иначе плаж няма. Границата между нивите и морето се определя от прилично стръмни глинести скали, поради което е правилно е да се каже, че отивахме не "на плажа", а "на брега". Освен бири, помъкнахме и Вера, чийто крак се опитваше все по-настойчиво да я предаде. И след като поседяхме известно време на ръба на скалите, решихме, че ще е готино, ако я накараме да слезем долу в ниското, при морето. Вера и болният ѝ крак се оказаха не много трудни за убеждаване и така прекарахме следващите няколко часа в смях и методично омазване на дънки, якета и обувки с лепкава мокра глина.

Впоследствие си говорехме, че нямаме идея как мина толкова бързо светлата част на този ден. Знае се само, че завърши с рибена чорба, шкембе и няколко кани греяно вино в селската кръчма. И че после бе дадено ново начало с още греяно вино в нашата си къща.

Когато най-накрая се добрахме до вкъщи, там вече бяха настъпили промени. Най-главната от тях е появата на котката с краткото име Мария-Хосе-Кончита-Абдула-и-още-две-три-названия-от-мюсюлмански-произход, която обича да похапва шлюпки от семки. На практика всички харесаха въпросната животинка, ала е нужно да се илюстрират разликите в отношението към нея.

снимка: Георги Вуйков

снимка: Георги Вуйков

Кулминацията на вечерта за Мария-Хосе беше изпълненият блестящо замисъл на Даката да я подмами в празна кутия от вино и да овърже кутията с хартиено тиксо. Все още плача, задето пропуснах да видя на живо.

Цялата вечер определено не беше лишена от весели моменти и аз все още нямам обяснение защо някои от присъстващите решиха да я завършат с double facepalm.

снимка: Георги Вуйков

New Year's Eve

Сутринта на 31. декември решихме да си поканим гости в спалнята на импровизирана закуска с Ариана, вафли и наденица. Само за информация, там общо живеехме дванадесет души.

снимка: Георги Вуйков

Може би вследствие на придошлите енергийни вещества, спретнахме и епичен бой с възглавници плюс изриване на всякакви чаршафи и завивки от леглата. Беше си еквивалентно на пого - всички излязохме почти толкова потни, а Вера дори я болеше главата, защото четири-пет пъти седнали отгоре ѝ.

По обед останалите се насочиха за традиционното шкембе, а четирима останахме в "овършаната" спалня, където лежахме и като истински зли метъли слушахме оригинален диск на бой-банда. 

Единствената активност за целия ден беше отиването до Камен бряг. Място, за което Вера е права, че притежава наистина особен заряд - красиво; сурово, подбуждащо тъмна емоция...

снимка: Георги Вуйков

снимка: Лилия Лунджова

След Камен бряг дойде време да правим питка с късмети. Питка, защото яйца за баница така и не се намериха. Поради сходни ограничения в продуктите, Вера имаше известни затруднения в направата, но крайният резултат беше повече от задоволителен. По отношение на късметите, деляхме ги на позитивни и негативни. Все още спорим към коя група принадлежи пожеланието с хайку-елемент: "Да го духаш... ти!". В класацията за най-позитивен обаче, на първо място може да се постави "Три седмици в Попово с осигурен пълен пансион". Има истина и в коментара на Лиле, че това е нещо, което при гостуване в този град така или иначе се случва, дори понякога без човек да го иска. 

Към 22-и-нещо дойде време да ходим на концерт в Каварна. Макар че по колите имаше достатъчно място за всички, бях изкушена от предложението на Деляна да се повозя с нея и Кика в багажника на Ауди 80. Така де, борехме се за подобряване на рекорд. Останалите не вярваха, че ще се съберем и, за пореден път, невярването се яви стимул. Между другото, през тези няколко дни неведнъж се потвърди правилото, че вълшебната дума, за да накараш някого да направи нещо, не е "моля", а "не можеш"! Прилагам и снимка, на която ясно си личи броят на багажите в багажника.

снимка: Йордан Христов - Даката

Първото, което искам да отбележа, е че две минути, след като се измъкнахме от багажника вече в Каварна, от същата улица излезе полицейска кола.

Второто е колко широко и комфортно ми беше в същия багажник на връщане, където този път фигурираше само още един човек, пък бил той и пиян. 

Самият концерт на Primal Fear мина под знака на почти неспирно пого, което нашата компанийка си правеше, и в което, съответно, единстено тя участваше. За начало на 2013г. първо получих удар с глава в зъбите, а после и симпатичен юмрук в носа. Междувременно Ангел ми се оплака, че го боли челото, защото съм го млатнала бая по-силно от обикновено. И с Мартин имахме освежителен няколкоминутен бой, в който трябва да призная, че бях победена. Останалото важно се изразява в скачане, викане, двулитрова бутилка домашна ракия и бира в канче, която нон-стоп се разливаше.

След полунощ рокът и метълът отстъпиха пред всемогъществото на Славка-Калчевата бяла роза. Спомням си, че обикалях покрай хорото и ловях с шапка невинните празнуващи, после ги разхождах из площада и ги връщах обратно. Голям смях беше, поне докато не скъсахме шапката. После намерих друга. 

снимка: Лилия Лунджова

ПП: Всяка година в новогодишната нощ някой пожелава на някого: "Нека следващата година да бъде по-добра от отминалата!". Говорехме си после, в багажника, как сме щастливци,защото нямаме нужда бъдещата ни година да бъде "по-". Стига ни само да е точно толкова красива и пълна с усещания... колкото беше отминалата!

ПП2: И Хосе-Мария посрещна Новата година усмихната.

снимка: Георги Вуйков