Когато обичаш есента

Есента започва с чакане. От началото на септември се подготвяш за онзи сутрешен мраз, с чието пристигане листата на дърветата увяхват и зажълтяват. Със събуждането си разтваряш широко прозореца, оставяш всяка своя клетка в ръцете на студа. Когато обичаш есента...

снимка: deviantart.com

Есента рисува по хълмовете с оранжево и златисто, а после ги обгръща в мъгли. Ако небето е ясно, ти копнееш да се покрие с облаци. Защото няма нищо по-красиво от дъжд в есенна гора. Когато обичаш есента...

Ветровете ѝ донасят мирис на поръсени с дъждовни капки димитровчета. Ти газиш из мократа трева в търсене на нападали орехи. Откриеш ли, мъчиш се да ги трошиш с крак. И щом изядеш последната ядка, не бързаш да измиеш потъмнелите от йода пръсти. Когато обичаш есента...

Есента завърта часовника с цял час назад и довежда ранното стъмване. Те, повечето хора, съвсем не харесват това. Но ти не се чувстваш тъжен, виждайки как всеки ден към пет следобед светлината умира зад хълмовете на града...Защото обичаш есента!