Морски уикенд и нестинари в село Българи

Снимките на Люси от слънчев Силистар дойдоха в момент, когато софийският ми прозорец отново представяше на вниманието ми обичайния напоследък сив и дъждовен пейзаж. Горе-долу по същото време излезе и предложението да отидем да гледаме нестинари в странджанското село Българи... А както е известно, Странджа е съвсем, съвсем близо до морето!

Юнско спокойствие из курортите

Любимият нощен влак пристига в Бургас към 6.30 сутринта. Измъкваме се бързо от големия град и след малко повече от час вече сме в Китен. Установявам, че никога не съм посещавала морски курорт преди началото на туристическия сезон. И понеже с хубавите неща се свиква бързо, на момента обиквам празните улици, затворените заведения и най-вече - широтата на почти безлюдния плаж. Обещавам си на ум, че оттук нататък всяко първо море за годината ще ми се случва в края на май или най-късно в началото на юни! 

Запомнящ се факт: Вече цяла седмица планувам обилния рибен обяд, но когато той става факт, се оказва, че май не се справям никак успешно с обезкостяването нито на сафрида, нито на попчетата. В крайна сметка в чинията ми се образува планина от рибени кости, което особено забавлява двата ми спътници. 

Следващата дестинация е Царево - градче осезаемо по-голямо от Китен, в което обаче моментните посетители не са кой знае колко повече. Групата ни се е увеличила с две нови попълнения и петимата заедно обикаляме край морската градина в търсене на небезизвестните царевски скали.

Запомнящ се факт: Мария разказва, че в Царево се намира единственият нотариус за цялото Южно Черноморие отвъд Бургас. Упорити слухове гласят, че въпросната личност е декларирала доходи в размер на повече от един милион лева. 

От Царево се потапяме директно в чудния залез край пътищата за странджанските села. Минаваме чисто информативно през с.Българи, където вече се е заформила прилична вакханалия. Дотолкова прилична, че единодушно решаваме да се оттеглим към някое по-спокойно и благоразумно за нощуване кътче наблизо. В резултат, на три километра от селото откриваме страхотна поляна насред гората.

Запомнящ се факт: Ако човек е свикнал да палаткува с група от 20+ души и му се случи да се озове в лагер, населен от общо петима туристи, спокойствието и почивката са гарантирани.

Нестинари в с.Българи

В неделя още по обед се озоваваме отново в Българи, където положението само се е влошило. Селото е видимо по-пълно от снощи, а нови хора не спират да прииждат. Развитието на туризма се толерира чрез разпъването на софри на всеки възможен ъгъл, а икономиката отбелязва възход благодарение на неизменните за повода сергии и биропродавници. На фона на всичко пече адско слънце. 

Местните хора ни споделят програмата:
 - в 18:00 Ути ще дойде да готви традиционни манджи;

 - в 19:00 - концерт на Орлин от Каффе, Белослава и др.

 - към 20:30-21:00 - обещаният нестинарски обред

Същевременно ни става повече от ясно, че ако искаме приятен следобед, ще трябва да се измъкваме бързо от селото. И в крайна сметка прекарваме приказен следобед в Синеморец - там, където река Велека се влива в Черно море. 

Към 19 часа не за пръв път потегляме от морето в посока Българи. :Д Сега вече всички сме въодушевени, защото предчувстваме, че ще станем част от един красив ритуал... Bullshit! 

Малко преди входа на селото граничен полицай ни казва да паркираме колата тук, защото по-нататък място със сигурност няма да има. И наистина - върволицата коли от двете страни на междуградския път изглежда безкрайна. Ами хубаво де, похвално дори - интерес към традициите явно все още има!

Прилично голямата тълпа ни понася към центъра на селото - там, през безбройните сергии с близалки, локуми, желирани бонбони, балони, пластмасови играчки, кебапчета, хлебчета...

На площада пък ни очакват наредени в кръг поне шест реда зрители.

Видимо мястото е прекалено малко, а напливът - внушителен. Ентусиазмът ни се изпарява не само поради горчивия извод, че сме позакъснели и съответно поизпуснали хубавите места, а и заради лошия привкус на цялостната обстановка. За да се утешим, подпомагаме търговията като си закупуваме полуизпечени кюфтета и бира. И докато министър Дянков наперено се разхожда из тълпата, в главата ми напира неприятната асоциация на събитието с мащабен селски събор! 

В крайна сметка си издействам място на раменете на Пеш, за да видя все пак и аз прословутите нестинари. И тук вече идва финалният удар - "ритуалът" продължава не повече от десет минути, поне седем от които се изразват в проправяне път на нестинарите през тълпата и игране на "нестинарско" хоро. За финал всички от публиката се втурват да подскачат из жаравата кой както свари. Достатъчно!

ПП1: Разбирам защо етнолозите призовават ЮНЕСКО да санкционира случващото се в последните години с нестинарския ритуал в Странджа. 

ПП2: Като извинение за негативизма, които струи от втората половина на поста ми, подарявам едно морско чудовище:

ПП3: Всички снимки са дело на Петър Драгушков.