moq bal*

Традиционните абитуриентски балове и прилежащите заедно с тях снимки и клипове, засвидетелстващи класа и стил, и тази година остават неотменна тема за обсъждане по форуми, под публикации в онлайн медии и във Фейсбук. Но това не е статия, в която ще обсъждаме завършването на средното образование и начините то да бъде отпразнувано подобаващо. Тя не съдържа нито един пример за простотията, която някой си абитуриент свършил някъде из центъра на столицата, нито пък защитава поведението на кой да е завършващ тази година мой връстник. В написаното не са изложени дори причините аз самата да не отида на бала си... Това е разказ за начина, по който аз отбелязах своята раздяла с училище. А също - разказ за приятелството. Моят начин да кажа "Благодаря".

**********

22.05 - вечерта преди матурата по Английски език
Слизам пред блока, за да отворя входната врата на приятеля си. Друг път го правя по пижама, но този път благоразумно и наистина без да подозирам, че ще ми се случи нещо, навличам дънки и тениска. Тъкмо когато се озовавам пред вратата, от дясната ми страна изниква Сами - Сами, когото изобщо не съм имала намерение да виждам днес. Той най-делово ми съобщава, че съм отвлечена, нахлузва ми нещо черно на главата и ми връзва ръцете с белезници, които в последствие ще стане ясно, че са плюшени. Аз също така делово се съгласявам, вследствие на което похитителят ме хваща за ръчичка и ме завежда до паркираната наблизо кола.
Пътуваме. Machine Head ми звучат лееко апокалиптично, докато сe чудя защо не проверих разликата между As regard to и Which regards to. Ами така, де, на матура съм утре, я! Не съм много притеснена къде ме кара Сами, все пак ми е приятелче. И със сигурност знам, че трябва да му съдействам всячески в изпълнението на плана, защото така или иначе са ми подготвили нещо весело, нещо организирано специално за мен. Даже по едно време доколкото мога си намествам превръзката на очите - все пак не ща да видя предварително къде отиваме.
След петнадесет минути колата спира. Шофьорът и другият, който е в колата, отиват някъде и се започва Голямото чакане. Представям си как чакам толкова дълго, защото някой от важните организатори закъснява. Върти ми се в главата, че е Мартин.
Още поне петнадесет минути и най-накрая ме изкарват от колата. Сами пак ме хваща за ръчичка и се качваме по някакви стълби.

Чуват се много хора и някой упорито снима със светкавица, за което много се радвам - определено искам да видя как изглежда цялата случка отстрани. И изведнъж всичко става страшно светло!

Намираме се в клуб, където както виждам са се събрали всичките ми приятели. Поне половината от тях са официално облечени. Dafuq, защо си облякох дънките?! Щеше да е толкова сюрпризиращо да се появя по пижама и пантофи!

Те го наричат "бал изненада", аз не мога да изтърся нещо повече от "`баси якото!". Някой се чудел дали няма да ми стане неприятно, че баш преди матурата са ми организирали изненадващо парти. Все тая ми е вече за изпита! За колко хора, на които някой е организирал изненадващ бал, се сещате?! Очертава се дълга нощ!

По-късно вечерта театрално ми поднасят един изящно декориран куфар.

Вътре всеки е сложил по нещо, свързано със случка между нас или пък нещо, което в контекста на ситуацията носи своя смисъл. Сред съдържанието: Чебурашка, минерална вода по случай утрешния изпит, ръчно направени гривни, струна от бас китара, диск с Уиндоус, пиратки, значка с надпис "dirty whore", зелени джанки, орех, карамелен бонбон...
Останалото е ясно - още бири, до към 02.30 след полунощ. После ставам в 06.30 и симпатичният предизпитен махмурлук ми напомня за преживяното снощи.

24. и 25. май
Империята отвръща на удара! Не желая да черпя роднини и други маймуни, поради което инвестирам финансите си в бири, скари и салати и с банда приятели дружно потегляме към любимата калотинска вила да правим бал по обичая. Добре, че си нямам рокля, защото времето е мааалко мокро и кално. :Д

За протокола, движим се напълно по канона на въпросния обичай.
1) Не сме забравили балоните. Моя милост може и да завършва училище, но все още не може да надува балони правилно. Благодарение на г-н Николов, криво-ляво се научавам.

2) Уважаемата абитуриентка е заснета във всевъзможни пози, от които лъха сексапил.

3) Излъчваме номинация за най-стилен абитуриент: на вашето внимание Борис Ганчев

Уникатче е, а?

4) Не липсват и кръшни маанета.

5)  Идно, две, три, четри, пет, шес, седам, осам, девет, десет, идинайсе, дванайсе!ААААААА~!!#@$#АААУУЕЕИИИИ ~!#@@%^#@ AAAAA!

__________________

* Инспирирано от заглавията на абитуриентски снимки и албуми във Фейсбук.