Когато домашният компютър на човек, който не притежава смартфон и не може да се възползва пълноценно от интернет на работното/учебното си място, се развали, първото последствие е ненадейната поява на грамадни количества свободно време. Тази навярно голяма благодат трае едва няколко дни, дори ако компютърът остава все така неизправен. След което отстъпва място на натрапчивото чувство за информационно затъмнение, на простичката скука и на философските размисли за специфичната връзка между машината, глобалната мрежа и личността от двадесет и първи век.
Сега като го виждам написан, осъзнавам, че случаят ми е до голяма степен частен. Но ми остава чувството, че такъв момент са преживявали още не един и двама (млади) души.
Ден първи: след промяната
Компютърът е на ремонт. У дома е чисто, вечерята е сготвена, остава ми време дори да подредя гардероба. Утопичното съществуване се характеризира с повече време за четене на книги - дейност, която често предразполага и към повече часове здрав сън. Необичайното празно пространство край бюрото в хола бие на очи, но все още не е повод за притеснение или тъга.
Нуждата от социални връзки си казва своето. Наличието на свободен следобед/вечер не само предполага, но и изисква излизане в парка, на заведение... някъде. Резултатите са положителни - успешна борба с предизвиканите наченки на скука чрез приятно прекарано време навън с приятели.
Ден втори: капитулация
Добре, признавам, искам си интернета! Оказва се, че май ми пука много повече за емисиите в Google Reader, отколкото за скорошните статуси и обновления във Facebook и за новите майтапи из 9gag!
Положителната страна на нещата е, че явно наистина съм изградила полезния навик да следя актуалните събития не по задължение, а от собствена потребност. Отрицателната е, че цялата работа си е чиста проба пристрастяване.
Обмислям възможността да си преглътна възгледите и да се възползвам от новините по телевизията. bTV - няма начин, Нова телевизия - как да е, хайде! Не съм свикнала, обаче, представянето на няколкото най-значими събития на деня да отнема половин час, плюс това негодувам, когато интересните публицистични факти идват на екрана често със седмица закъснение и то описани половинчато! Или просто съм прекалено предубедена към телевизията...
Ден трети: помощ от приятел
- Ало, у вас ли си днес? Такова, ако може да ти използвам компютъра за час-два... когато е удобно, де?
Ден четвърти и пети: уикенд
На палатки отивам. Или на планина. Или на вила... Само да не го мисля и бленувам повече пустия му компютър! Дъното му сдало багажа. 'Баси!
В края на ден пети: временна развръзка
Взех си го най-накрая, компютъра! Сложих си го на място, запълних го онова тъжно пространство край бюрото. Поправили го били някак, ама нямало да изтрае кой-знае още колко, трябва да се мисли за нов. Пък докато измисля, силно се препоръчва да не го изключвам.
- 'Ми няма... Стигат ми толкова неволи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар