Rock 'N' Rolling on the River: на рафтинг по Струма

Част от нашата компания май наистина е пристрастена към късните пътувания в петък вечер. А аз искрено се радвам и намирам повод за гордост в това, че съм част от въпросните приключения.

Петък е, 20 април, и със Сами си говорим, че тази година откриваме палатковия сезон цял месец по-рано в сравнение с миналата. Което е повече от чудесно - с изключение, че в прозорците на колата забива не особено примамлив дъждец и че съм закопчала догоре ципа на якето, с което през януари качих Мусала. Като цяло обаче надали някой се е притеснил особено. Защото всички знаем, че ни очаква първият слънчев уикенд изцяло на открито с хубава музика, студена бира и още по-студена речна вода - отиваме на рафтинг по река Струма!

Пристигаме край Симитли към полунощ. От импровизираната сцена на организирания от X-Club рафтинг-фест "Rock 'N' Rolling on the River" тъкмо слизат Q-Check, а на тяхно място застъпва Васко Кръпката. На китарата свири ту той, ту някой "гост-музикант" от публиката и буквално до ранни зори купонът е завидно шумен и готин. 

**********

21 април, събота: събуждам се, защото ми е топло?! Сивото облачно време се е оттеглило и като дръпвам ципа на палатката, отвън ме посреща позабравената покрай зимата, но най-любима гледка - палатки, гора и река!

Мястото за палатки е прилично, но проблемът му е дразнещата близост на моста, по който минава главният път, прилежащото автомобилно бучене и наличието на метан-станция в съседство. Въпросният мост обаче в последствие влиза в употреба - за него е завързан единият край на метално въже, по което желаещите могат да се пускат с катераческа седалка. Разговорното име на механизма е "тролей". 

В моите очи пускането по тролея е вид тренировка за евентуалния ми бъдещ скок с бънджи. Оказва се обаче, че петнадесет метра не са кой-знае колко, а и пускането от единия до другия край на въжето е безкрайно кратко. Готино е чувството, но определено е нужно повече от едно пускане, за да осъзнае човек какво точно се случва. 

Под моста тече супер пълноводната по това време на годината и прилично мътна река Струма.

И цял ден ту ни заръсва дъждец, ту ни огрява слънце. В резултат на всички им се върти в главата небезизвестната и поразяващо тематична за момента песен от нашенския фолклор: "Слънце грее, дъжд вали. Яж ми к**а, Симитли!" 

Следобед и по залез пък събираме дърва и се любуваме на шантавите облаци.

Събота вечер отново е музикална. Надошли са завидно много хора, сред които охрана на събитието и репортери от bTV. Освен всичко, ние официално празнуваме и рождения ден на Лили и Тахо и в резултат една от многото наздравици за тяхно здраве дори бива излъчена в национален ефир. На известно разстояние от сцената, в чест на откриването на палатковия сезон, под безброй звезди гори и първият за годината огън на открито.

*********

Пак сме окъснели с писането на картички и затова поднасяме подаръците на рождениците на другата сутрин. Лили ще ходи да гледа Sonata Arctica в Рим. Тя си признава, че предварително и без да иска е подушила нещо по темата, но въпреки всичко не се сдържа и се оттегля настрани с радостни сълзи в очите.

На Тахо сме му осигурили възможността да си направи татуировка - нещо, за което той казва, че си мечтае от доста време, но все не му идва възможността. Първоначалното му изражение пък го издава, че му трябва време, за да схване какъв точно му е подаръка. :Д

И ето, на обед идва най-очакваното събитие за уикенда - спускането с рафтовете. Навличаме си мокрите и подобаващо студени неопрени, обувките, якетата и нахлупваме по една каска. После се смеем на Нели, която изглежда доста нелепо, когато излиза от съблекалнята. :Д Инструкторите ни предават по един бърз урок и благополучно потегляме.

Да управляваш рафт е ебаси якото изживяване, честно! А да се научиш да се синхронизираш с инструктора и останалите в лодката е голяма веселба. Излиза, че всички от нашия отбор, които се качват за пръв път, са си го представяли като нещо по-трудно и  дори страшно. На практика има бързеи, в които наистина лодката е пред обръщане и опасността е прилично голяма, но преобладаващо поне този маршрут по Струма е достатъчно спокоен, красив и в този смисъл вдъхновяващ.

Караме повече от час, ала когато идва краят просто не ни се слиза. Оказва се, че наистина не е нужно човек да може да плува, за да се качи на такъв вид лодка. Държиш се здраво, синхронизираш се доколкото е възможно и чувството от само себе си става брутално страхотно!

И като за финал: любима снимка от пътуването обратно към София. Странно, но връщането този път май не натъжава почти никого. Сигурно защото всички знаем, че само след пет дена отиваме отново на палатки - традиционно-пролетно в Лакатник.

Снимки: Владимир Гергов, Люси Стаменова, Ивета Василева, Петър Драгушков