Обръщам се към всички дами...

Уважаеми дами,
с настоящата публикация нямам за цел да поставя всички вас под общ знаменател, нито да накърня по какъвто и да е начин вашето самочувствие. В своя защита по повод следващите редове, бих искала да споделя, че ще се радвам, ако думите ми достигнат до вас и потикнат поне една от вас към размисъл! Като цяло постът ми е породен от поредица примери от всекидневието, поради което го приемам не само за актуален, но и за съвсем наложителен. С добавката, че не желая и в никакъв случай не се възприемам в ролята на морален съдник и/или поучител. Посвещавам написаното на онези от вас, които ще признаят поне пред себе си, че са се познали в описанието. Пред себе си, не публично!

Омръзна ли ви да ви намекват, че не знаете какво искате и че "за всяко решение имате проблем"? Омръзна ли ви от мъжките шегички по ваш адрес? Доловихте ли вече, че в зараждането на всяка от тях присъстват и няколко капки истина? Осъзнайте се, моля! Спрете да си играете на феминизъм - равноправието между половете в развития свят отдавна е факт. За съжаление само когато това е удобно.

Преди да засегна онова, хм, подмолно явление, наречено "женска солидарност", смея да отбележа, че в светогледа си винаги съм толерирала подкрепата между хората. Напълно осъзнавам движещата сила и значимостта на посоченото понятие, което по принцип би трябвало да се отнася именно до всякакъв вид съдействие между две или повече жени. Но напоследък все повече ме изненадва, а в последствие отвращава начинът, по който същата тази женска солидарност се използва, за да бъде накаран някой почти насилствено да направи нещо, за да се убеди някой в уж-правилното твърдение... за да се навлезе по не толкова деликатен начин в пространството на въпросния трети.

И отново: Уважаеми дами,
не е ли крайно време да оцените истински мъжете около себе си? Какво остава за мъжа до вас?! Колко ще ви струва един ден без дребнави капризи и хленчене, без ултиматуми и повишен тон? Не, той, мъжът до вас, никак и никога не е (бил) длъжен да търпи подобно поведение. Признайте обаче поредицата пъти, в които сте се държали именно така!
Престанете да искате, като обърнете вниманието си и към даването. Престанете да очаквате онези неща, които сами никога не сте успели да си набавите! Спрете с командването и "дърпането" - той, този мъж, не е бездейното животно, което рисувате в съзнанието си! А дежурното "обичам те" в края на разговора и топлата вечеря не изкупват по никакъв начин неблагодарното отношение, както и не са в състояние да ви донесат възмездие и щастие!

Върнете спокойствието на мъжа! Спрете с досадните телефонни обаждания от типа "хей, чакам автобуса и ти се обаждам просто ей така, нищо че се разделихме преди половин час"! След като така или иначе не харесвате Ванката и Цецо, най-добрите приятели на мъжа до вас, откажете поканата да го придружите на купона у тях в петък вечер! И вместо да клюкарите с приятелки колко нетактично е постъпил мъжът и какви ли ще ги свърши на партито, опитайте сами да размислите по темата за живота, вселената и... личното пространство. Междувременно се примирете - освен ако не е обичаен навик, няма нищо подсъдно в това човек да пийне повече на някой купон. Също както няма нищо лошо или грешно в проведения двучасов задушевен разговор между приятеля ви и онази красива брюнетка, приятелката на Ванката.

Зная, че всички ние сме горди с това, че сме жени. Въпросът е какви са точните причини за гордостта ни. За да не се окажат в крайна сметка такива като в онзи диалог между мъж и жена, където жената твърди, че е далеч по-силния пол и за да защити твърдението си пита:
 - Вие, мъжете, можете ли да носите три-килограмово бебе в корема си цели девет месеца? Можете ли едновременно да готвите, чистите и говорите по телефона? Или да не издадете звук, когато си изгорите челото с преса за коса? Можете ли цял ден да изкарате на десет сантиметрови токове? Или да плачете цяла нощ, а на сутринта да се преструвате, че нищо не е станало? Запомнете, уважаеми, една жена е беззащитна единствено докато изсъхне лакът на ноктите и!
А мъжът отговаря:
 - Първо: нямаме физиологията да износим бебе. А вие можете ли да понесете удар в топките? Мда, нечестен въпрос, за това говоря. Второ: можем да готвим, чистим и говорим по телефона едновременно. Не вие сте измислили умението да вършиш няколко неща едновременно.
Трето: не можем да си изгорим челото с преса за коса, защото винаги сме точни. Затова и мъжете са били ловците в древния свят. Жените продължават да не уцелват, мда. Четвърто: физически сме в състояние да ходим на десет-сантиметрови токчета, но знаем, че е неудобно и не искаме да се съгласим с носенето им. По-уместен въпрос е защо жените се подчиняват доброволно на неудобните си обувки. И пето: със сигурност можем да плачем цяла нощ, а на
другата сутрин да се правим, че нищо не е станало. Но в същия момент се сещаме, че така се превръщаме в ревливи тийнейджърки. Затова избърсваме сълзите си и заспиваме рано. Сигурен съм, че е в наш плюс. Обобщение: Няма нищо в това изказване, което да е повод за гордост, освен разбира се твърдението за бременните. С уговорката, че говорим за майки в пълния смисъл на думата. За  тези жени, които още не са... замълчете и открийте други причини за гордост, не е като да няма такива!

Гордейте се, скъпи дами, ала със своите общочовешки качества и достойнства! Щом като двата пола са равни, защо да разделяме на мъжко и женско нещо повече от облеклото си?!