Край връх Мусала - уют и екстремизъм

Традиционното зимно изкачване на връх Мусала в последния уикенд на януари тази година се измества със седмица по-рано. Запазили сме за 14. и 15. януари двадесет и две места на метеорологичната станция на най-високия български връх.

Събота сутрин: още от началото ни гони огромно закъснение. Срещата е уговорена за 7.30 сутринта на Окръжна болница в София, но на практика заминаваме цял час по-късно. Също като част от традицията, преобладаваща част от туристите са преживели тежка петъчна вечер, белязана от концерта на Стилиян и групата му, The Revollvers, в Студентски град. Историята гласи, че последните оцелели се разделили в 4.00 след полунощ със замрежени погледи и завидно широки усмивки.

Пристигаме в Боровец много по-късно от предвиденото, едва намираме къде да паркираме колите, правим последни приготовления, с известен страх поглеждам часовника - някъде между 11 и 11.30 часа. Люси и още няколко души вече са взели лифта към Ястребец, а аз, Цвети и Ширин тепърва се запътваме нататък. Останалите другари ще вървят пеша по Мусаленска пътека, с тях ще се срещнем чак на хижа Мусала.

В офиса на ПСС, където минаваме да си направим застраховка, ни заявяват, че трябва да се откажем на момента:
 - Снегът по високите части е толкова много, че хижарят на хижа Мусала не е успял да си стигне до хижата. Затворени са и ски пистите в участъка. - предупреждават дежурните.
На входа за лифта се налага да изчакаме, докато се изясни дали изобщо ще има кабинки в движение. Тук ни информират, че скоростта на вятъра горе е 26m/sec. Същевременно Люси се обажда и истински ни изненадва с новината, че "условията са отвратителни".
Признавайки пред себе си, че поведението ни е доста безотговорно, все пак се качваме на лифта. Три жени сме, в сняг и мъгла до уши.

Добрали се веднъж до последната станция на лифта, следва да открием зимната пътека към хижата. Духа все такъв силен вятър и следите от предните туристи са почти заличени. По-късно, когато вече сме намерили пътеката и условията все пак са се подобрили, и трите ще си признаем, че доста сме се стреснали от предстоящото. Сега обаче просто стискаме зъби.
По пътя настроението е завидно, снегът край пътеката е повече от метър, пухкав, поради което и подходящ за краткотрайни спирания с цел правене на маймунджилъци и снимки.

Люси отново се обажда. Стигнали са до хижата и, както ни казаха от ПСС, тя е затворена. Отключена е само старата дървена постройка, където условията за живот не са никак завидни и не се знае колко дърва за горене ще се намерят. Тя и Павел са решили да продължат нагоре в посока заслон "Ледено езеро", но в крайна сметка не стигат кой знае колко далеч - връщат се към дървената хижа, защото Люси много я боли крак.

И други туристи, с които се срещаме по пътя, казват, че снежните навявания след хижа Мусала са прекалено големи, за да се продължи прехода. Някои от тях даже се "изхвърлят", говорейки за "три метра снежен коридор, който просто няма как да се премине".
Така или иначе вече е решено - всички оставаме да спим в отключената хижа. Когато аз, Ширин и Цвети стигаме там, часът е около 15.30, пешаците идват след час. Ето обстановката:

Имаме си една желязна печка, мъжете са открили на долния етаж достатъчно дърва и вече са ги нацепили. Разполагаме и с четири замръзнали маси, разтопяваме ги и правим софрата. Освен нас в хижата има и още две групи. Няма ток, достойно мръсно е, ала все пак атмосферата е повече от приятелска и дори... уютна.

Дървената сграда скоро приятно се затопля и става някак предразполагаща. Така ще бъде чак до другата сутрин.

**********

Към 9 сутринта на другия ден част от нас вече обсъждат евентуален опит да продължим прехода. Трима ще са със снегоходки, за да бият пъртината най-отпред, за останалите ще следва голямото газене и затъване.

Клатим се както можем сред безкрайния сняг и уж никой не повдига въпроса да изгазим чак до върха, но повечето сякаш го подразбираме.

Трябва да се отбележи, че на следващата снимка с Мартин НЕ сме клекнали. Ето толкова много е снегът!

Всички си мечтаем за горещия чай, който ще пием на заслон "Ледено езеро", но неприятната изненада е, че там е заключено. Споглеждаме се и моментално решението се избистря - продължаваме до върха, там чай със сигурност ще има! Малко преди въжето аз и Рус Пеш затъваме в снежните преспи буквално без да можем да се изправим. По самото въже има доста заледени участъци, на едно място дори се вижда снежна дъска, която си е направо потенциална лавина.

Снимка: Павел Тодоров

Но всички стигаме невредими до върха! Снегът е затрупал вратата и се промъкваме през прозореца. Така достигаме до заветния горещ чай. Метеорологът Жоро ни казва, че сме истински късметлии.

Постояваме половин час, благодарим за гостоприемството и отново се измъкваме през прозорчето. Мислим да си щракнем една обща снимка, но... пак неприятна изненада! Времето рязко се е влошило - духа страхотно и почти няма никаква видимост. За слизането по въжето откриваме два начина. Една част от нас внимават до крайна степен, съобразявайки се с околните стръмни улеи, който наистина предизвикват немалък ужас. Аз и Рус Пеш пък по-късно си споделяме, че сме слезли като на сън - "отпускаш се и опитваш да нацелиш стъпките на предния, които вече са почти заличени от вятъра".

Пак на заслона - срещаме няколко души, които тепърва ще се качват нагоре, предупреждаваме ги за ужасното време, но без резултат. После за час-и-нещо отново сме при дървената хижа. Тези, които останаха тук, не са прекарали никак зле. Цял ден са стояли на топло, пийвали са, хапвали са и са играли на зарове. Скоро ще се стъмни, ала никой не е готов за тръгване. Пък и надолу по Мусаленска пътека ще караме шейни - бързи ще сме.

Вечер. И тъмната гора е толкова магическа! В Боровец кацаме с шейните към 21 часа, проблем с колата на Георги ни задържа до 22.30 там и ето защо в София повечето пристигаме едва около полунощ. У дома сякаш всички сме направили все едно и също - горещ душ и сън, без писане във форума, без стоене в мрежата... не точно сега!

ПП1: Не искам делник и сиви хора! А те вече нахлуват!
ПП2: Останалите снимки, без тази на въжето, са на Цветина Иванова и Люси Стаменова.