Телевизионна реалност

"Le Jeu de la Mort" или в превод от френски "Игра на смърт" е документален филм по сценарий на Кристоф Ник, излъчен за пръв път през март 2010 година. Фокусът е върху осемдесет доброволци, които получават по четиридесет евро всеки срещу съгласието си да участват в нова по рода си риалити игра като изпитващи. Тяхната точна задача е да прочетат в рамките на минута 27 словосъчетания на изолиран в отделно помещение партньор, който в последствие трябва да ги възпроизведе. За всеки грешен отговор изпитваният бива наказван с нарастващи по сила електрически удари, пускани от изпитващия. Осемдесетте участници обаче не са информирани, че човекът, когото изпитват, е професионален актьор, както и че фиктивното шоу е всъщност психологически експеримент.

Опитът има за цел не само да представи римейк на направения преди петдесет години от Стенли Милграм "Експеримент 18", но и да постави въпроса за засилената роля на авторитетите в съвременното общество. В основен план стои телевизията като вид авторитет, обсебил почти до крайност преобладаващата част от зрителите по света.

В интервю след края на експеримента повечето участници споделят, че са искали да покажат най-доброто от себе си, поради което са се въздържали от прекратяване на своето участие по-рано. "Най-добро" в случая е еквивалентно на "най-представително". Именно копнежът да се представят на ниво довежда огромен процент от участниците до пълно подчинение - само 16 от тях се отказват по време на играта, пренебрегвайки единодушните подканвания от публиката да продължат изтезанията.

Границата

Въпреки че не е реално, предаване като описаното граничи по нелепост с излъчваната по британския канал 4 "Руска рулетка", където водещият Дерън Браун залага живота си. За токовите удари в "Екстремна зона" е изрично упоменато, че не могат да предизвикат смърт, което обаче не пречи жестокостта все пак да остава на завидно ниво. Зрителите вече не са никак далеч от въпроса способна ли е телевизията да си позволи смърт. След всички риалити-формати, които сме виждали или за които някой е счел за нужно да ни информира, отговорът на този въпрос все повече клони към положителен.

Публиката

Страшното е във факта, че моралът остава назад и назад в сблъсъка с безкористната борба за зрителска аудитория. Предаванията печелят от рейтинга си, респективно - от низките страсти на зрителите. Ала в съвременното консуматорско общество без съмнение лудият е този, който "консумира баницата".

Ролята на телевизията

Тъжно е как телевизията губи функциите си на достоверен източник на информация и безобиден канал за забавление. И как самото израждане на тези функции граничи с гротеска! Омагьосаният кръг се крие в това, че именно аудиторията е тази, която определя какво се котира най-много из гледаните програми. От своя страна същите програми прекалено често моделират изкривяването на нови зрители.

Накратко

Телевизията сама по себе си не би могла да е триглаво чудовище, което се подхранва от душите на бедните си зрители. Но обединили своите сили, зрители и водещи, имат огромния, плашещ потенциал да я превърнат в такова.