The sky moves faster at this time of the year

От две години очакванията ми да видя Katatonia на живо растат все повече. И винаги си представям как това ще се случи в някоя съседна държава, най-вероятно Гърция. Но любопитен факт е, че докато аз и останалите кататонци методично организирахме тазгодишното си пътуване до Букурещ за съвместния концерт на бандата с Opeth, Цонко Цонев кроил и прекроявал своя план да ги доведе в Каварна. Така заедно с осъществяването на замисъла си, кметът на морското градче осъществи и нашата музикална мечта!

**********

Няколко часа преди концерта на 15 юли, аз все още не мога да повярвам, че най-накрая ще видя Katatonia. Боби ми разказва как след несъстоялия се концерт, организиран от НМА през пролетта на миналата година, групата правила няколко опита да пристигне у нас. Но според преценката на мениджъра едно такова пътуване било прекалено рисковано от гледна точка на повторен провал.

Когато влизам на стадиона, Мартин и Нели, които си пазят места за Sonata Arctica, ме вмъкват помежду си. Да се добера до първи ред не успявам, но и от втория виждам прекрасно. Всъщност не много хора са тук заради Katatonia и това за пореден път потвърждава твърдението, че мястото на такава банда е в някоя не толкова мащабна акустична зала, ограничена откъм места и изпълнена с мрак. Сега обаче с мрак не разполагаме - часът е около 18.30 и жаркото юлско слънце безмилостно пече.

It's the month of July, но въпреки това на сценичния декор на Katatonia се е възцарила есента. Мъртвите листа не са чернобели както на обложката на Night Is The New Day и в този си вариант тя е още по-гениално изразителна!

А дългите коси на Йонас закриват лицето му през цялото време. Може би има доза истина в разказите на някои познати, че по фестивали той е на върха на асоциалността си или ако трябва да цитирам "направо се сдухва". Гласът му на живо обаче звучи плътно и характерно - точно такъв, какъвто го познаваме от студийните записи.

Не знам, никога не съм чувствала в музиката на Katatonia онази horror-нотка, която повечето почитатели долавят. Не казвам, че я няма, просто я усещам далечна на фона на посланието. Скери атмосферата, както я определя една позната, е стопроцентова, но отвъд нея ни очакват още толкова прозрения.

И така, Katatonia свирят! Наблягат на последния си албум, но се връщат назад през синглите, та дори до времето на Discouraged Ones. Казвам "дори", защото за мен там някъде застава границата на любимото. Чистият дуум от преди 1998 ми е прекалено далечен. Желанията за стари парчета на публиката покрай мен са осезаеми. А пък аз злобничко се радвам, че имам възможност да чуя все любимите си работи от лекия съвременен период. С вероятност за неточности, ето един малко коригиран от моя милост сетлист:

01 Forsaker
02 Liberation
03 My Twin
04 Longest Year
05 Ghost Of The Sun
06 Right Into The Bliss
07 I Break
08 Sweet Nyrse
09 Nephilim
10 July
11Day & Then The Shade
12 Leaders

Най-незабравим остава припевът на Nephilim. Докато десетки устни запяват
Lalalalala lalalala lalalalalalala lalala,

поглеждам към синевата над нас. И после напред към обложката с черната качулка и есенните листа. Преходност и вечност в два мига...

**********

Понеделник вечер, вече в София, пиша на стената им във Facebook. Поставям снимка от концерта в Каварна с посланието:

Hey, great show there at Kavarna! I'll never forget how it feels to sing with Jonas there at the crowd! And so that I can't wait to see you again, I can only invite you to come back for a gig at Bulgaria Hall in our capital Sofia. Thank you for all the music! :))

И съм сигурна, че ще се срещнем отново.