Elevate my soul~

Една от най-дискутираните сред меломаните теми за изминалата седмица е цялостният неуспех на фестивала Elevation. С риск да изглеждам повърхностна, нямам никакво намерение да съм поредния любител-драскач, който ще търси причините и следствията и ще развива теориите си за случилото се! Изобщо - този текст в никакъв случай не бива да се приема като репортаж от концертите в Разлог! Просто ми се иска да съхраня в блога си поне една част от позитивизма, който ми вдъхна петъчната вечер в полите на Пирин!

**********

24.06.2011

След няколко часа пътуване в петъчната жега, домашното биволско мляко със сладко от боровинки, което ни поднасят в едно от крайпътните капанчета на Предела, ми се струва повече от божествено. До започването на Elevation остават едва няколко часа и аз вече с трепет съм приела факта, че отивам на първия истински фест в живота си. (Да, виждали сме се с повечето от вас в Каварна и Бургас, зная!) Искате ли заедно да погледнем отвисоко? :)

А отвътре?

Накратко - лятото е тук, ние сме тук, доброто настроение - също!

Горещината не ни напуска до залез слънце и до такава степен задушава някои от нас, че дори Stereo MCs не успяват да ни размърдат подобаващо!

Всички сме единодушни, че такава група заслужава да застане на сцената, когато наоколо е достатъчно тъмно. Но поговорката "Всяко зло за добро!" важи с пълна сила и в този случай, защото след подранилия хип-хоп-електронен концерт е време за Morcheeba. Неизмеримата грация на Skye Edwards е в пълен унисон с прекрасния планински залез и хитовете на трип-хоп бандата вдъхновяват дори онези хора от публиката, които никога не са слушали Morcheeba сериозно.

В началото на концерта по молба на Skye повечето от нас прескачат оградите и нахлуват във фен-зоната. Това е още един момент от сета на триото, който дълго ще живее в съзнанието ми. Момент, озвучаван така:

Веднъж озовала се на първия ред пред сцената, със сигурност оставам там и за Hurts. По-късно, отново в София, дълго ще ровя из парти-сайтовете за свои снимки сред тълпата. Не намирам такива обаче! А Hurts се оказват най-стилната и елегантна група, която съм гледала на живо! В изискванията си към организаторите, те са включили наличието на 120 бели рози, които Theo Hutchcraft хвърля една по една в публиката по време на изпълнението си.

Гласът на Theo се допълва перфектно от този на оперния певец, който дуото е довело за участието си в Разлог. Не липсват и още инструменталисти:

В крайна сметка, поради отмяната на концерта на Jamiroquai, Parov Stelar Band без да искат заемат мястото за хедлайнер на фестивалната нощ. И целият свят се превръща в танц!

25.06.2010
Тъй като нямаме билети за втория фестивален ден, с още няколко познати палим колата към Банско и си организираме приказна разходка от Байкушевата мура през х.Вихрен и езеро Окото, та чак до Рибното езеро. По това време останалите в Разлог ни уведомяват за отменените предстоящи концерти и ни канят на х.Семково. Дали приемаме веднага, хм?

26.06.2010
Водни колела насред планинското езеро:

Туризъм в съчетание с волейбол:

Белот плюс слънчеви бани:

И... бири!
А следобедът е посветен на фондация "Четири лапи" - отиваме да видим парка за танцуващи мечки в Белица. Малко тъжно място, между другото. Мечки, спасени преди години, все още повдигат лапи и се поклащат, веднага щом видят евентуална публика. И все пак - място, пълно с надежда...

**********

С други думи - винаги има начин човек да си почине и да се позабавлява качествено, както и да съчетае двете! Нека не омаловажаваме факта, че повод за гореописания красив уикенд е именно Elevation! Моят призив е не само да подкрепим този прохождащ фестивал, но и заедно да го превърнем в традиция! Традиция няколко дена през юни да се усмихваме още повече! :))

Снимки: vesti.bg, Elevation, tillate.cоm Bulgaria, Александър Деливлаев, Александър Цеков