Паскал - от хижата до върха!

Запланували сме я хижа Паскал от толкова време! А Стилиян, който вече е бил там, все ни припомня за тези наши намерения - защото по всяка вероятност това е любимата му хижа. Той също до последно възхавалява едноименния връх, където твърди, че се е качил преди два месеца. И не че лъже - просто не знае, че всъщност говори за... съседният, Косица!

Време е и за четири рождени дни. Така че в ранния предиобед на 16ти април, събота, се озоваваме на жп-гарата в град Пирдоп. Ние сме седем, а там ни чакат два автомобила, вече съдържащи девет-десет пътници. Свиваме/сгъваме/сбутваме се кой както може и потегляме към същинското начало на пътеката за х.Паскал.

Иначе казано - тъй като преходът започва с дълго ходене по обикновен селски път, а не пътека, решаваме да си спестим "трамбоването". По план хижата е на около един час и половина, но аз, Георги и Люси взимаме разстоянието дори по-бързо. Забележителностите не са безброй, но двете брезови горички са страхотно спокойно и тихи, а на петнадесет-двадесет минути преди хижата ни очакват:

1) Лятната почивна станция на Торбалан, баба Яга, Сами и други страшилища

2) Кончета, застинали в очакване на Рус Пеш

3) Гледка към заобикалящите ни висоти

4) И един сняг, забравил да се стопи навременно

Пристигаме по обед, хижарката вече ни чака. Наистина, не е най-приветливата жена на света, но аз лично я разбирам и в никакъв случай не съм недоволна. Не ми позволява да запаля печката в стаята още в ранния следобед - да, все пак запасите от дърва не са безкрайни. Не пожелава да седне с нас на масата вечерта - да, такива, хм, веселия със сигурност и се случват през една-две недели. Не разбирам само защо на другия ден ни казва да освободим стаите доста време преди всички да тръгнем да слизаме... при положение, че нова група така и не идва.

Самата хижа е реновирана преди няколко години, вътре е повече от уютно, има топла вода, прибори и столове за цяла армия туристи, стаите също са чисти и спретнати. В неделя сутрин, докато си прибирам багажа след като сме помолени да освободим стаите, забелязвам, че хижарката вече се е захванала с оправянето на леглата и мръсните чаршафи. Което обяснява някои аспекти, за които говорех по-горе.

*********

Връщаме се в съботния следобед. Малко след мен, пристигат и Мидгард и Пешката. Първата ни работа е да пренесем храната и пиенето, които ни чакат на стотина метра от хижата. Те са прекарани дотук със съдейстивето на хижарската Лада Нива.

Следва обилен обяд с ръчен хляб, топено сирене и кренвирши, след която аз се оттеглям за следобедна дрямка в стаята си. Около час по-късно Люси ме събужда с новина, че някои хора тръгват към връх Паскал. Две минути колебание в просъница, след което ставам, навличам якето и излизам. Съвсем нарочно решавам да оставя гетите в раницата - чак пък толкова сняг да има нагоре.. да бе! Прекрачвайки вратата на хижата, повечето решават, че не е време за катерене и отиват да намерят някоя полянка, на която да мързят следобедно. Единствено аз и Люси оставаме мераклии за върха. Пълзим с нея покрай стълбовете, маркиращи пътеката, и обсъждаме кой ли точно е Паскал. Предната вечер в Уикипедия Люси е прочела, че на въпросния връх няма бетонна кота. А сам Стилиян твърди, че при предното си "пътешествие" се е качил на връх, където имало именно такава кота. Първоначално нарочваме едно чукарче за Паскал, но съвсем скоро то остава зад гърбовете ни. По-късно ще се окаже, че дори не е отбелязано на картата.

Междувременно отляво се разкрива връх Свищиплаз, нивото на снежната покривка с бързи темопве се увеличава, а аз плача за гетите, които изоставих в хижата.

Излизаме на билото, вървим още малко и достигаме прословутия връх с котата.

Там намираме Стилиян и бутилка ракия.

Пред погледа ни се разкриват още два върха и аз, твърдо убедена че не може това, върху което сме, да е Паскал, убеждавам Люси да отидем до първия от съседните. За разлика от Косица, на който (както ще разберем по-късно) се намираме в момента, въпросният изглежда остър и заснежен... като истински връх.

Тарарарара! Връх Паскал, 2029м! Видимост - чудесна:

*********

Връщаме се в хижата след 19.00, поради облачното време навън притъмнява. Малко почивка и е време да подреждаме масите. Всичко е съвсем като на банкет:

Боб-чорбата, която се вижда на снимката, е приготвена лично от видния рожденик Пешката, руската салата - също. Заслужава си човекът аплодисментите, да! :))
Цялата вечер преминава в смях и, благодарение на погълнатия фасул, в чести попръцквания.

Според официалната версия, поради земетресенията в Чили и Япония се наблюдават изменения в наклона на земната ос и следователно - в часовото време у нас. В резултат, раздаванато на картички и подаръци за Калата, Лили, Пешката и Стилиян закъснява с цял един час. Истинската причина е, че писането на пожелания лееекичко ни затруднява и не успяваме да свършим всичко до 00:00. За което искрено се извиняваме на засегнатите страни. :)) В 01:00 след полунощ е крайно време за дългоочакваната торта. Майстор-сладкар: Лили!

Калата получава билет за Elevation festival, грижливо затворен в.. буркан.

Стилиян се радва на ваучер за магазин Ред Рок на стойност 103,20 български лева.

А подаръкът на Пешката не представлява колекция от точилки, както бихте предположили от приложената снимка. Това всъщност са оръжия за айкидо - боккен, джо и танто. Първото оръжие, боккенът, създава на мен и Айв големи трудности при произнасяне, поради което бива преименувано на "букаке" (бел.ред: букаке, яп. - масово изпразване на мъжки индивид върху женски такъв). Това се нарича логика!

Лили пък сама си е пожелала билет за golden circle зоната на концерта на Bon Jovi в Букурещ. Големият провал идва в момента, в който няколко дни по-рано установяваме, че такива билети вече повече от седмица не са в наличност. Търсим го все още, билета му с билет, и ще се радваме, ако някой може да помогне! Лиле, обещали сме ти, че тази година ще видиш John наживо и ще изпълним думата си! :)

Вечерта завършва към 03.00, когато хижарката ни моли да прекратим шумотевицата.

**********

На следващата сутрин ставам едва в 11. За закуска ми се предлагат две оферти - да катеря отново Паскал с онези, които вчера се отказаха, или да се разходя до Копривщица. Въпреки че никога не съм била във въпросния град.. избирам връх Паскал, поради което по-късно Люси ще ме нарече "Паскал ветеран". Е, харесва ми там и това е, разбирам го Стилиян!

Снимки: Люси Стаменова