Лакатник - откриване сезона на рекичките

В продължение на две години все не успявам да стигна до Лакатник! Три-четири покани получавам и всеки път или е лошо времето, или аз нямам възможност, или самото ходене пропада. Ето защо целия следобед на петък 13-ти май, 2011 година, прекарвам тръпнейки дали и този път нещо по предстоящото палаткуване няма да се провали. Дори след като слизаме от колите, вече в селото, още не съм напълно сигурна, че сега вече окончателно съм стигнала до мечтаната дестинация.

На поляната край река Пробойница вече ни чакат доста хора. Докато разпънем палатките и се "настаним", съвсем се е смрачило. Лагерният огън е по-приветлив от всякога и ние споделяме ентусиазма на Мила, която казва: "Бях забравила как изглеждат физиономиите, огрени от светлината на огъня!"

На идване всички сме забелязали един оръфан фотьойл, инсталиран край чешмата на десет минути от поляната.

Но никой не е направил сметка, че уютът в лагера би достигнал абсолютната си стойност, ако въпросната мебел бъде донесена и поставена край огъня. За щастие съвсем скоро от мрака на пътеката изпълзява Сами. Познайте какво ни носи на рамо!


Всички се наслаждаваме на кристално-ясната пролетна вечер с безброй много звезди. Боби и аз дори виждаме една падаща! Предполагам, че още не съм се климатизирала съвсем, защото ми е доста хладно. А и другите покрай мен се разхождат или голи до кръста или по суичъри. Както винаги, природата е изострила апатита на всички и идва време за обилна вечеря. Самата аз днес, преди да дойдем с колите, изрично съм питала Аша:

- Имаме ли скара?
Отговорът:
- Да, да! Има, не се притеснявайте!

Ето защо покупките ни съдържат едва шестнадесет броя кебапчета. Занасям ги на Мартин и едва сега с него установяваме недоразумението. Аша е имала предвид, че има две скари, върху които да печем на жар месо. Само дето самото месо никой не го е купил! В крайна сметка намираме из покупките на останалите достатъчно пилешки и свински пържоли и Люси започва голямото всенародно печене!

Не съм ви казала още, но Пе има рожден ден тази вечер. Всичката ни организация по събитието е перфектна, остава само да дочакаме последните приходящи елементи. Посрещаме ги някъде към 01.00 след полунощ в превъзходно настроение. Час по-късно Пе може и да няма вече рожден ден, но е време да си получи подаръка:

Няма толкова красива табла, сериозно! Особено с онези велурено-кадифени кантове по стените и!

"With a thousand lies

and a good disguise

hit 'em right between the eyes!"

Написали сме точно това, защото знаем, че рожденикът безумно се кефи на Offspring. А отнякъде се чува коментар как всъщност последният ред от цитата би паснал по-добре, ако се гравира върху някоя лопата. ЧРД, Пе! :))

**********

Снощи дойдохме почти по-тъмно и нямах ясна представа колко е красиво нашето място! Сега, събота сутрин, изпълзявам от палатката, отивам да се измия на реката и.. каква гледка ме очаква там!

Малко по-надолу по течението нещата изглеждат така:

Продължавайки с огледа, редно е да покажем и поляната с палатките. Отгоре:

Или от вчера:

Но в сегашното положение вместо за поляна, по-уместно е да говорим за.. катун! Пепел, пластмасови бутилки и опаковки, брезенти - в своя защита мога само да кажа, че преди да тръгнем, всичко е прилежно и докрай почистено!

Часът е около 10.30. Слънцето се показва зад скалите и силно напича палатките. Като че единствено Боби все още спи. Значи е време да го събудим с тихия и спокоен звън на метални канчета и лъжици!

Лежерният ни предиобед постепенно преминава в лежерен обед и следобед. Вчерашният рожденик предоставя луксозната табла за игра:

Сформират се и се прегрупират също белотни четворки. Но преобладаващата част от компанията е в реката.


В Лакатник магазини има няколко на брой. Селският КОП не предлага кой-знае-какво, но за сметка магазинчето до училището (по едно голямо нанагорнище тръгвате и ще го видите) може да ви зареди с цигари, месо, напитки и сладкиши колкото искате. И не забравяйте да хапнете по едни сладолед, след като напазарувате! Люси, Гальо и Вовата вече се връщат от там, а ние със Зъбъл и Георги тепърва сме се запътили в тази посока. Междувременно Джи, Пешката и Миленски пристигат от София. Голяма миграция, ами, но всичко отново завършва в реката.


Привечер е време за демонстрация на готварски умения. Имаме много, много, много гъби! Люси, тяхната повелителка, запича на барбекюто едни от тях. После двете с Джи забъркват останалите гъби с топено сирене и сметана. Няма такъв деликатес! :))

Ние с Мария режем салати, а покрай огъня непрекъснато се носи мирис на печено месо. Наблюдава се положителен прираст на къмпингуващи. Освен последните очаквани гости - Ирма, Калоян и Илия, дошли са и още няколко непознати поне за мен.

Вече притъмнява, когато тръгваме за дърва. Толкова ми е вълшебно всичко! Мъкна ги двата клона, високи колкото мен, а дори не ги усещам! И толкова силно ме е впечатлило наличието на всичкия живот наоколо! Зелените дървета, полските и горските цветя, речните животинки.. дишането, движението!

В лагера огънят пак ни приветства.
Около него съвсем няма място за всички присъстващи - хората седят на няколко редици, а топлината се просмуква помежду им.

Време е да изненадаме и Лилето с нещо, което сме обещали още на рождения и ден! След цял месец търсене, Мартин е успял да намери мечтания билет за концерта на Bon Jovi в Букурещ! Ето го в ръцете ни!

След като се наговаряме каква ще бъде церемонията по връчването, позиционираме седем-осем поставени лица около огъня. Музиката от Ipod-а ненадейно спира и въпросните поставени лица запяваме: "It's my life". В последствие Лили ще ми сподели как отначало решила, че просто си пеем. И в същия момент усетила какво всъщност се случва.

Честито, Лиле! Пожелавам ти нашия подарък да се превърне в най-яркия музикален спомен за теб! Заслужаваш го, особено след цялото чакане и след болезнения трепет дали ще успееш да застанеш там, пред Джон! :))

**********

За неделния ден трябва да отбележа най-вече предприетото второ пътешествие по вода от лагера към моста.

Няма, няма нищо по-хубаво от това в горещ майски ден да джапаш из някоя река. Както и да спираш от време на време и да си потопяваш цялата глава в образувалите се вирчета! Плюс това, при наличието на толкова много водни обитатели, на които може да се наслаждаваш, няма начин да те обхване скука или самота! Само трябва да се пазиш да не настъпиш някоя такава приятелка:

Може да бъркаш във водата и да гониш малките жабчета.

Или пък да заснемеш някои и друг портрет!

**********

Прав е Илия като казва, че такова място няма как да омръзне! Пак той ми разказа, че вече пет пъти идва тук. И все различни места намират за лагер, и все различни красоти се показват пред очите им. А аз... аз толкова искам да ги видя и почувствам всичките!

ПП: Снимки - Люси Стаменова, Ася Пешева
ПП2: Очаквам разказ от онези, които влязоха в пещерата!