Блогът на Carrie: Сняг в Орловото гнездо

>>Фактът, че утре сутрин е една от малкото съботи, когато няма да ставам в 6.30, за да гоня влака към някое пъстро българско градче, се явява и причина да пиша за приключенията от миналата събота и неделя в час като този.

Село Кърнаре - заслон Орлово гнездо

(11-12ти декември, 2010г)

Този път групата ни не наброява 30+души, поради което в събота сутрин на Централна гара се наблюдава особено спокойствие и мир. Съвсем непредвидливо, във влака аз, Илия, Сами и Георги заемаме такива места, че носовете ни сочат централно към тоалетната. Скоро обаче съумяваме да променим зловонната си позиция. Мария и Люси, заедно с плик домашни соленки, ни връхлитат на гара Подуене. А едва излезли от София, разбираме, че общият молебен за сняг е дал своя резултат! Е, модерната машина, в която се возим, ни лишава от характерния, така обичан и близък нам звук на движещ се влак, но за сметка всички влюбено гледаме безкрая с побелелите полета.

Село Кърнаре ни посреща с приличен вятър и студ, снежинките не спират да прехвърчат. Люси ни е наплашила, че горският баир в началото на пътеката е стопроцентов, хм, душеизвадител.

За щастие твърдението се оказва грешно, но когато накрая излизаме от гората, погледът ми се натъква на следващото възвишение, което само с вида си гарантира да се превърне в приключение за стъпалата ни.

И после има сняг! Онзи сняг, който чакаме още от ноемврийския преход до х.Ехо. Обещала съм да поздравя снежната планина и да се "буфна" в чудесното от името на няколко неприсъстващи днес снеголюбители.

Иска ми се да ви покажа слънцето, което по пътя към своя залез, огрява короните на дърветата. Или снежинките, превърнали се в блестящи атоми, съставящи кристалния въздух... Но заради канския вятър и студа, батериите на фотото капитулират преди въпросните картини. Не може да видите и как Сами заби нос в снега!

**********

Следващата част от разказа носи заглавието "Пиянството на един заслон". Тук бивши студенти, приятели на Люси, празнуват отминалия преди няколко дни студентски празник.
Заслонът е модернизиран и повече от добре обзаведен и отопляван. Освен хижаря, домакини са и двете полярни душици - Сузана с премръзналите мустаци:

и любимката на Сами, кучката Олга:

Трима сме преуморените този път - аз, Сами и Мария. Не съумяваме да заспим на масата единствено, защото слушаме и наблюдаваме внимателно ракийзираните истории на Илия, Георги и Люси.

А следващата снимка:

илюстрира защо неделното утро стартира едва в 10 сутринта, когато от съседното легло се чува "Бубее, дай едно упсаринче!". За пострадалите в борбата с ракията има румсървиз - кока кола и бира, а за оцелелите в борбата с нощния старопланински студ - салам.

Време е да си тръгваме. Онзи с маската зад мен може да не одобрява особено общите снимки, но твърди, че на тази е широко усмихнат.

**********

Отдалечаваме се от заслона, днес вятърът не е така ужасен. Спирка номер едно - заледено езерце; минути за фигурно пързаляне и хокей. Онзи синият труп, които Сами извлича от игрището съм аз!

Още малко слизане и долу в ниското се показва слънчевото Кърнаре, захласът е общ.

Каква находка - Илия и Сами намират безстопанствен стол, който решават да вземат със себе си по пътя надолу. Но преди това 'що да не поседнем малко, м?