С маршрутка изминаваме седемнайсетте километра асфалтов път до х.Гоце Делчев. Четирима ентусиасти се накатерваме в багажника и естествено, не пропускаме да се полигавим както си му е реда - скубем се, гъделичкаме се, бием се, тъй де - правим си една типична оргийка от онези, дето ги правим всеки път и навсякъде. А когато се уморяваме, решаваме да хапнем нещо. И жертваме половината от течния шоколад, който нося и с който по план в хижата трябва да направя палачинкова торта... После затварям шоколада и най-спокойно го пъхвам обратно в раницата си. Пристигнали сме на х.Гоце Делчев.
Оттук яхваме лифта. Като истински туристи, половината от нас за пръв път се преклоняват да използват лифт. Все пак, оказва се весело.
Пристигаме на х.Безбог. Винаги съм си мислела, че въпросната хижа е някоя малка забутана сградичка някъде из пиринските камънаци. Оказва се, че всъщност е еквивалент на нашата витошка Момина скала. Може би, поради факта, че до нея се стига с лифт, там са налазили тълпи от "туристи", дошли да прекарат съботата в планината с "Пиринско" в ръка и тройка кебапчета на масата. Има ги всякакви - лелки по джапанки, пубери, търсещи езеро, където да се изкъпят, кучета, деца. Но най-лошото идва, когато виждаме група от около петдесет ученика, питаме ги накъде смятат да ходят и жестокият отговор отеква в ушите ни - "Към Тевно езеро". Здравей, какафония! 
Та посядаме и ние за малко на Безбог. Снимаме се, хапваме и прочие благини.В един момент моя милост отваря раницата, за да си извади връхна дреха и се натъква на покъртителна картинка - дрехите, сандвичите, дъждобранът и каквото се сетите още, всичкия ми багаж е прилежно омазан с течен шоколад. Шибаната кофичка, която отворихме със Сами и компания в маршрутката, се е отворила и разляла! Опаковам остатъка в синя найлонова торбичка и не коментирам нищо относно новия прякор, който някой веднага ми измисля - Шоколадената лейди. :Д
И тръгваме!
Първата половина на прехода е изключително лесна и също толкова красива. Има и много, много вода!
Малко преди втория час достигаме до Попово езеро. Някой преминаваме транзит, други се изчакват, трети даже имат време да поспят половин-един час.
Време е за по-сериозната втора половина. Предстоят много камъни и една порта, зад която вече можем да видим Тевно езеро. От върха на портата то самото се оказва на двайсет минути път. Междувременно - Самодивски езера, зелени при това!
Крайната цел е близо! Виждаме червения и покрив!
**********
Стигам пета в заслона и веднага ме въвеждат в една от новите, ремонтирани спални. Общо са три такива, като всички са резервирани за нашата група. Няма какво повече да си поиска човек, намиращ се на 2500м.нм.в... Освен едно Шуменско и филия с бобена салата.
Докато ние хапваме боб, готови спагети или някоя от супите, предлагани в заслона, повечето хора вече са дошли, някои вече спят. Седим си под августовското слънце, от едната ни страна е езерото, от другата - връх Каменица. След час-два онези, спящите, един по един се събуждат и всеки с пристигането си на масата изважда какви ли не мезета и домашни ракии. Туристическа идилия, епизод пореден. 
После си правим една обиколка на езерото.
Когато пак засядаме на пънчетата пред хижата, идва и Мила. Псува пиринските морени доста усилено, разправя ни колко пъти е загубила равновесие и се е спъвала, докато ги пребори. Накрая сама кръщава приключението си със заглавието: "Кит се свлича в Пирин, морените изчезват!" :Д Мила носи и следващия подарък за Люси - тениска на трупа Вежен.
**********
Привечер и аз се концентрирам върху рожденичката. Както казах, обещала съм да направя нещо, което да мине за палачинкова торта. Хващам Руми и отиваме да кулинарстваме в нашата стая. Възхищавам се на продуктите, с които разполагаме:
- десет палачинки - здрави, непокътнати
- течен шоколад - 1/3 изяден, 1/3 разсипан, останалото - наполовина в синята найлонова торбичка, наполовина в раницата ми
- солени фъстъци
- обикновени бисквити
Крайно съм убедена, че трябва да си намеря работа в някоя сладкарница! Нищо, че ни отнема повече от час да приготвим следния шедьовър:.jpg)
Добре, де, признавам, наистина малко прилича на кравешко лайно! Междувременно аз и Руми се счупваме от смях, Люси влиза около 374 пъти в стаята, а половината народ наблюдава простотията ни. .JPG)
Накрая даваме на Сами да си дояде злополучния течен шоколад и разсипваме обелките от фъстъците върху леглото ми. Виждате, че освен бързо, работим и страшно чисто!.JPG)
Люси става на 29 години и според моя собствен план трябва да наредим върху тортата със свещички-цифри "20 + 9". Само че свещичките до една са счупени и ние решаваме да ги лепим. ЕПИК ФЕЙЛ! В резултат:
Люси духва ъъ свещите, аз и Руми вече се превиваме на земята от смях. Пък докато се смея, се и чудя - това ли е заслужила горката мама Люси от мен, нали уж твърдя колко много я обичам...
После е ясно за какво празнуване става дума.******
Събуждам се на другата сутрин в 7, всички сме изненадващо ранобудни, защото до 14.30 най-късно трябва да сме обратно в Добринище. Отвън пред заслона отново са разтегнали голямата софра:
Пък аз си пазя ябълката:
Абе, добре, че е ябълка, а не диня..Около 8-8.30 туристите един по един се раздигат и започват голямото лазене на обратно към х.Безбог. Радваме се на по-ярко дори от вчерашното слънце. Езерото е едно такова омагьосващо синьо.
... И магията му е в това, че докато си тръгваш, мислено обещаваш и на себе си, и на самото езеро, че съвсем скоро отново ще се срещнете!ПП: On the way back:
Няма коментари:
Публикуване на коментар