Когато подарък за рожден ден е самият рожден ден..

Имало едно време едни трима раци, родени кой на 7ми, кой на 9ти, а пък един и на 17ти юли. Тe преди повече от месец, докато за пореден път биропиели заедно в един небезизвестен парк, решили да си организират общ рожден ден и да го направят колкото се може по-мащабен. И понеже били късметлии.. намерили още един рак и още едно близначе, които се съгласили да преиначат тройния рожден ден, превръщайки го в петорен.

Дотук с ретроспекцията. Датата е десети юли, някъде около обед, вилата се намира "на един километър от сръбската граница и на два от Калотина". Вече разполагаме с петима рожденици:

1. Диди

2. Петя

3. Жоро

4. Методи

5. Васко

Имаме си и няколко госта:

И тринадесет плюс още шест (то по-скоро минус, понеже са изпити вече!) стека бира. Десетина литра червено винце, смъртоносно количество домашна ракия и по няколко бутилки джин, уиски, колкото да има, нали.

Изобщо, тихичко и лежерно чакаме да дойде полунощ. Някои се излежаваме по поляните, други са окупирали терасата, трети вече дванадесет часа упорито отказват да станат от масата, а едни закъснели пишат картички и тъкмят подаръци. Срещат се и z-rock творци, те се занимават с изкуство:

**********

Вечерта настъпва с мача между Германия и Уругвай. И стабилно количество скара и салата. Покрай цялата работа сме си пуснали и една музика:

Дори съвсем интелектуално си обсъждаме книги и албуми, поне на нашата част на масата. Само дето вече често-често споменаваме онова прословутото форумно "Наздраве!"

.. А едни други хора уж скришом се суетят наоколо.

Тези същите хора в първата минута от 11 юли изведнъж домъкват умопомрачителна собственоръчно направена торта (Лили, и аз те обичам!). Та на нея, забележете, пише Анатема. И ние духаме ли, духаме:

След това изскача някой, който ми връчва една "ебахти яката картичка". На корицата и две ръце държат току-що разлистило се орехово дръвче с корен. А вътре пише едни неща, които.. абе, те са си за мен! После ми се съобщава, че тъй като не съм си казала какво искам, това ми е подаръка, прeпоръчват ми и догодина да гледам да не погаждам такива номера! Така преминаваме към Диди. За нея има кактус, някакво алоевидно растение, сребърна гривна и обеци. Радостна муцуна номер 1:

Жоро получава две писалки, за които и аз, като един истински писател, успях да му завидя, диск на Рейнбоу и километрично-дълга касова бележка.. където всеки от останалите гости е написал по някое пожелание.

Васко бива въведен в цялото шоу от две определено апетитни девойки. И докато едната от тях налива бира в устата му, а другата му пали цигара, той разопакова новия си колан на HIM.

А Мети изведнъж се озовава с още една чаша в ръка - префърцунена халба за бира с метален капак и не-знам-си-какво-си още. Като я гледам, въпросната халба сигурно е в състояние и баница да му опече. Е, много бързо я запълваме с бира!

Соня ни подарява по една дървена патка (разибрайте го както искате!) и аха! да седнем обратно по масите, онези суетящите се отново се появяват. Ася, Мария, Лили, а покрай тях и някакви хора с фенерчета. Люси, като един истински говорител и виден форумен модератор, предвожда така образувалия се "парад" и обявява:

- И понеже все пак Петя не може да стане само с една картичка, тук сме и приготвили още нещо.

В този момент, мили мои, за една бройка не припадам - подават ми огромен, ръчно-направен и изрисуван календар.

Дванадесет листа, по един за всеки месец. В горната част на всеки лист са залепени снимки от местата, където сме били заедно през тази година, както и мои снимки с хората от компанията. По-долу са написани датите, като ако на дадено число от месеца има рожденик, то неговата снимка стои до числото. Трябва да отбележа, че са се постарали да изберат възможно най-дебилните снимки, и , да, успели са. Около всичкото това се срещат всякакви други тематични картинки, емблематични реплики и т.н. На месец Януари се мъдри текстът на Violet на Hole, месец май е за анатемската Dreaming Light, а през декември - People Are Strange. На март са ми написали малко от Полет на Обратен Ефект, това 'щото сме туристи хора, примерно.

Междувременно съвсем неочаквано към подаръците се добавят плажна кърпа (влиза в перфектна употреба на другата сутрин, когато отиваме към реката),

четирилистна детелина, две още по-лични картички и още една книга - "Принцът на приливите".

***********

Преди седмица специално съм поръчала на Ирма да ми подари бисквитена торта, от онази нашата, веженската. Т.e. духам свещи още веднъж и после всички ядем с пръсти от сладоледената кутия, пълна с торта (Ирмичка, и теб те обичам!). Традицият повелява!

Та взимам си аз тортата, завличам я на едно потайно (:Д) място и с едни други двама лакомии се счупваме от ядене на бисквити, шоколадов крем и прочие земни удоволствия. През това време долу се разместват маси и столове, дрънчат чинии и чаши, някакви хора пак се суетят и изобщо по-всичко личи, че е дошло време за пой!

Получавам си и обещаното цвете. Изглежда почти така:

И тук се случва нещо много неочаквано за мен. Диди ме вика да дойда близо до нея, отивам. Допираме лица едно до друго, казва ми да затворя очи... И за миг се докосвам до топлината, сещам движението на пламъците, сблъсквам се с магията на огъня.

**********

После Васко и Бобо свирят. Това:

И:

А в едно кръгче, седнали на стълбите, пет-шест човека пеем заедно с пълни гърла. Отново със затворени очи.

След това повечето отново сядат на масата, а някои отиваме да броим звезди на терасата и да си припяваме още Анатемски текстове.

**********

Тук е време да спомена, съвсем извън скоби, че също така обичам Ася, Мария, котката на Марто и Пешката, както и самите тях двамата. Тази ми обич произлиза най-малко от факта, че въпросните, особено първите две изброени, потрошили 16 часа в рисуване, писане, лепене, пръскане и мазане. А Пешката го обичам откакто днес ми се пожалва, че след като календара бил готов, покривката на холната масичка не могла да се разлепи от самата масичка и се скъсала. Прозвуча като реклама на Поксипол. Не, бе, всъщност обичам ви и по мнооого други причини и начини, ние си ги усещаме! 8)

Изобщо, още се чувствам както на 11 юли към 00.30 след полунощ. Тъкмо тогава беше свършила цялата тази лудост с онези многото подаръци, които едни хора от една луд-ни-ца ми изсипаха на главата. И идваше време ако не да кажа "Благодаря", то поне да измрънкам нещо подобно или да нагушкам всички заподозрени. Cамо че те, заподозрените, с този "календарен" жест, успяха да ме смажат емоционално... И в крайна сметка се озовавам на рамото на Илия, гушкам го с колкото силици са ми останали и му тегля един хубав рев, с глас даже!

ПП: Из една от картичките:

"... Някой бил продал света, пише!

И небето е виолетово!"

M.V!!!