30 август 2010

Попово - a place, somewhere between the middle of nowhere and Nirvana

Още не сме завършили със спора на първото или на второто "о" се слага ударението в името на град Попово. Този уикенд пак се опитваме да внесем яснота по темата, като за място на дебата сме избрали едно село на двайсетина километра от въпросното Попово - село Долец.

Там има една изоставена хижа - Незабравка. И една река - Стара река. Има зелени поляни за игра на волейбол и обширно място за палатки, както и няколко каменни масички. Има ни и нас, има го и живописния огън край реката.


**********

В четвъртък на реката се приземяват първите къмпингуващи - Мартин, Сами, Галин и Руми. Тук е момента да изкажа искреното си учудване и респект пред личността на Руми, която изкарала повече от денонощие сама, в присъствието само на въпросните трима ъъ дружелюбни младежи. Поклон! В петък вечер и останалите софиянци вече се предвижваме към дестинацията - кой с влак, кой с автомобил.


Въпреки, че сме подпийнали още от влака, в реката, за добър вечер, ни чакат обещаващ брой каси бира. И ние сядаме да пием, а едни други хора спят който както намерил.

После се зазорява и изгрява "онова кръглото", лъчезарно слънце, което толкова сутрини сме посрещали заедно. Изгрява и моментално ни просветлява на какво вълшебно място се намираме:
Съвсем идиличино е - аз, Люси и Пав продължаваме да се наливаме, онези другите хора продължават да си спят който както си е намерил, пък едни трети хора, с които не сме се виждали снощи, започват да изпълзяват от палатките.

8:10 поповско време, лека нощ!

**********
Събуждам се в 14-и-малко. В лагера са се възцарили и живота, и кюфтетата, както и печените филии.
Снощните каси бира, вече са каси без бира:

Но не оставайте с грешното впечатление, че не сме им намерили достойни заместници!

Рано сутринта Сами открил, че едно от най-добрите лечения против махмурлук и недоспиване, е да нахлуеш в палатката на недоспалия/махмурлията и да му поставиш ултиматум от сорта: "Имаш две минути сам да влезеш в реката, иначе аз ще ти помогна!". В опитната постановка взели участие Ширин и Нели. Абстрахирайки се от наблюденията на Сами, които дали да се разбере, че цялата процедура е крайно резултатна, аз все пак решавам да вляза в реката, едва след като добре съм се разсънила.

Там вече има доста народ:

...И един премръзнал крокодил:

После, както се подразбира, пак е време да седнем по масите. Хапване, сън/книга и неусетно навън се свечерява. Когато аз се събуждам, повечето са се пренесли на поляната отсреща, z-rock спортува. Попринцип твърдят, че играят футбол, но когато се приближaвам към поляната, съм по-склонна да определя играта като американски футбол - някои играчи се въргалят по тревата, други крещят нещо, има и няколко хълцащи мажоретки...

След футболния мач, героите са изморени и по-лошото - искат вода. С Айв започваме голямото търсене на шестлитровото празно шише, което се помотаваше някъде из лагера. Потрошаваме петнайсет минути в безуспешен разпит на останалите неспортували лагеруващи - в резултат двама ни се подиграват, че пием вода, трима ни предлагат бира, другите даже не ни и отбелязват. Та в крайна сметка Айв нарамва една каса с 20 празни бирени бутилки и тръгваме да търсим чешмата край хижата (300-400 метра по-нагоре). Почти сме стигнали до там, когато срещаме Ботев и Стилиян - и, изнанада!... В ръката на Ботев се мандехерца заветното шестлитрово празно шише, те двамата също отивали за вода, видите ли!
Абе, криво-ляво пълним си вода от цъцрещата чешмичка, докато Айв се оплаква, че ще трябва да върне пустата каса с бутилки обратно при палатките. Накрая установяваме, че това неговото е вид тренировка, подобна на Мартиновата. (В София Мартин еди-колко-си-пъти седмично ходи да обикаля и тича с един 60-килограмов камък някаква поляна. Наел си е и треньор. И, не, не се шегувам!)

Вечерта отделяме малко време да търсим една уж изчезнала ракия, установяваме, че нямаме хапка хляб и се борим с отварянето на кутия бяло вино. Двама скелети боцкат шопска салата като невидели, а после хвърлят око и на кебапчетата и кърначетата. Пешева пък разправя колко е вкусно да ядеш мандарини с маслини. Другото го знаете - наздравета, китари и онова, дето ни се случва толкова често, когато сме заедно, пък все не успяваме да опишем.

**********

На другата сутрин кулинарните изблици не са приключили. За закуска намирам две филии снощен печен хляб, сирене, нахапана краставица с косъм, зелка и наденица, която попринцип била купена за кучето. Помирисвам наденицата и определно отхвърлям варианта. Обелвам и изрязвам нахапаната краставица, махам косъма и си закусвам царски със сиренето и печения хляб, даже ми е вкусно. Естествено, в един момент изпускам краставицата и още по-естествено, тогава ми идва дъ биг айдиа да я заменя със зелето.
!!! Никога, при никакви обстоятелства, не слагайте наведнъж в устата си парче сирене и парче зеле!!! Плюя четири-пет път и приключвам със закуската.


**********

Сега пряко включване от студиото на "Вкусно":
Има една тенджерка, която попринцип снощи била бяла на сини цветенца:

В нея Джефри изсипал каквото количество намерил:
- един вид зрял боб
- друг вид зрял боб
- трети вид зрял боб
- ориз
- нахут
- грах
- леща (ако не бъркам рецептата)

И го оставил да къкри на огъня за неизвестно време. Готовият продукт изглежда така:

Ястието е познато с две различни наименования. Според главния готвач, това е "Троен варненски боб", а според повечето трезвомислещи хора - "Нещо, изядено и отново върнато в паницата за n-ти път". Тази хипарска манджа дори бива приемана за ядлива от някои:

Освен всичко, тя дава и прилив на енергия. Може би затова се държим цивилизовано и мило помежду си - едни хора топят маратонките на други в реката,

докато някои свирят на китара, а публиката им се опитва да ги заглуши.

Трети пък предлагат безплатни кални бани.



**********

Краят е близо. Сред по-интересните събития, съпътстващи го, е заспиването на Президента на път за поповската гара.


Тук му бъркаме с клечки в носа, не за друго, а за да се събуди и да не изпусне почерпката с вафли "Криза".

**********

Още като деца, Мартин, Галин, Фурната и останалите поповци от компанията открили реката край село Долец и всички възможности за истински хубаво прекарано време, които тя предлага. Както виждате - това, че въпросните отдавна вече не са деца, не значи че са забравили мястото. Оказва се, че самата традиция да си нарочват един уикенд през август и да идват на Стара река, датира едва от три-четири години. А Лято'2010 е една значима точка в цялата тази история. Защото тогава още тридесет човека станахме част от обичая и без бой обещахме пред себе си, че догодина отново ще се срещнем там.

2 коментара:

  1. Реката не е Стара, а Голяма :)
    От: Някой, който беше там ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Ама на знамето пише "Стара", аз затова се подлъгвам май. :))

    ОтговорИзтриване