Anathemania (Part II)

Има преживявания, които завинаги оставят следа в съзнанието. Както има такива, които за нищо на света не бихме допуснали да избледнеят или отшумят. Вчерашният концерт на Daniel Cavanagh и Anneke Van Giersbergen в зала Средец е една от най-добрите илюстрации за това.

Двама любими изпълнителя в невероятен синхрон помежду си измагьосват една паралелна вселена и ни подаряват тричасова разходка из дебрите и... Започваме в 20.00 с нещо добре познато на всички, слушали Дани и преди - кавъра на Wasted Years. А после следват все любими парчета, както от "Alternative 4" и "Judgement", така и от "A Natural Disaster". Разнообразяваме с Pink Floyd - "Wish You Were Here" и "High Hopes"...



Дани ни казва, че понякога мечтите наистина се сбъдват и доказателство за това е съвместната му работа с Anneke Van Giersbergen. Излизайки на сцената, тя пък споделя как за пръв път е в България и въпреки, че не е направила нищичко все още, вече се наслаждава на посещението си. А после ни завладява с дванадесет от най-чувствените си творби. Някои от периода с The Gathering, а други от самостоятелният и проект, наречен Agua De Annique, както и един кавър - "The Power Of Love". После грациозната фея изчезва от сцената, обявявайки началото на 15-минутна почивка за зрителите. Докато постепенно се пренасям в реалния свят, мисля си за албума "In parallel". Признавам, че на първо слушане изобщо не се очаровах от него. Може би затова е виновна първата песен - Масивно Атакуващата "Teardrop". Обърнах прекалено внимание на нея, за сметка на всички останали. И чак след много, много, много внимателни прослушвания, акустичният чар се разкри. Което за пореден път доказва, че този вид музика в никакъв случай не е за всяко настроение, понякога дори за всеки ден...

А Дани и Анеке се завръщат на сцената, за да изпълнят парчетата от онзи същия "In parallel", който така ме занимава. Анеке дава най-доброто от вълшебния си глас. И всички припяваме:
"You just slip through my fingers",

"And I love you, I love you,
I love you, like never before...",

"I can't take my eyes off of you",

"Jolene, Jolene, Jolene, Joleeeene..."
В един момент един от съседите по място ме моли да съм малко по-тиха. И с право!
Следва последната и, лично за мен, най-незабравима част от концерта - бисовете. Убеждавам се, че всеки път, когато Дани излезе на сцената пред българските си почитатели, изпълнява нещо специално. И както миналия път изсвири новата, все още незавършена, песен, така сега решава да ни представи... Stairway To Heaven. Пълна версия, умопомрачително соло, и едно дружно "And she's bying the stairway... to heaven" на финала. А когато идва реда на Анеке, тя впечатлява с неподправеността и чистота си. И, стараейки се да достигне космически високата летва, поставена от Дани, ни подарява малко "after-music" на пианото.



Насочваме се към клуб "The Point", където по-късно отново ще се видим с двамата магьосници. Аз не мога да коментирам нищо от преживяното! Чувствам се колкото близо до случилото се, толкова и на светлинни години оттам. Такъв е може би шока от сбъдването на една мечта. А песните от сетлиста постепенно се подреждат в съзнанието ми. И се връщам три часа назад, сам-самичка в цялата зала. Дани излиза, усмихва ми се и започва с... "Wated Years"...