Многостранчиво от всяка страна

... И пристъпихме в Новата година с римска свещ в едната ръка и чаша концентриран алкохол в другата! Мисля си, вече на трезво, за годините попринцип. Харесвам такива дати като 31 декември, изглеждат ми като потенциален повод за възникаването на хубави моменти. Единствено с пожеланията за живот, здраве, късмет и т.н. не се спогаждаме. Безсмиселно ми се вижда да изричаш такива думички, без да се замисляш за тях. И без искрено да ги желаеш и предаваш на човека отсреща. Безмислено, но лесно, да не кажа традиционно.


И после всички се питаме за отминалата година, и я окачествяваме с едни такива категорични признаци... Цял декември твърдя колко лоша е била тази моя 2009та година. Чакам ли, чакам идната да дойде, без да се усещам колко повърхностно мислене проявявам. Толкова съм сигурна в себе си, че продължавам да премятам на ум разни събития, сумирам, поделям.. и накрая пак слагам етикета "Тази година беше лоша!" Понякога си говорим с приятели по тази тема, и техните идеи същите като моите - едностранчиви от всяка страна.

Осъзнавам се една година по-късно - през първия следобед на 2010. Започвам с неволното съзиране на факта, че всичко е толкова условно и че хората правим значимо това простичко разделение "тази година"/"догодина" най-вече от нужда. Морална имам предвид, икономическта не я засягам. За да вярваме, че следващите дванайсет месеца ще са по-хубави и успешни от миналите! После намираме начин да си го втълпим. И ако методът ни е правилен, те наистина стават такива. Оттук изводът, че фактите за равносметката на една година се изясняват не в края, а още в началото и. Да не говорим колко са излишни такива обобщения попринцип. Само дето са любопитни!

Изобщо всяка една дузина месеци си има своя чар, съвсем по-различен от чара на някоя друга дузина. А нещата, които ни се случват през дадена година, са само отражение на нашите собствени нагласи и действия. Има едни малки изключения, те пък просто трябва да се случат, за разнообразие на общия фон.