За разнообразие покрай следващата доза сериозни мисли, си подарявам известен брой нови хора наоколо. И няколко позабравени и променени стари познати. Житейския извод за пореден път гласи, че в преобладаващите случаи няма такова нещо като правилно първо впечатление. Тези дни проучвам и изпробвам дали може да се разчита на второто и третото...
Само че заради особеностите на сезона прекалено зачести и у мен мрачното и дъждовното.
Пак се налага да философствам мислено за отношенията между хората. Да избереш себе си пред друг човек не винаги е толкова логично и лесно. На мен ми носи предостатъчно количество трудни въпроси! Колко много безсмислие на едно място се събира, когато установим, че имаме безброй причини да мразим някого, а въпреки всичко не усещаме дори една молекула от подобно чувство? Как става така, че при най-краткотрайната среща с въпросния човек целия направен избор се заличава от съзнанието? Деструктивно действие или механизъм за самозащита срещу болката? Мазохизъм или не съвсем?...
А в ухото ми Кърт нашепва: "I can't let you smother me!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар