Всичко започва с шест часа път и продължава на плажа с двама верни другари, еднолитрова бутилка водка и три натурални сока. Заведение с още водка и капка бира за цвят, секс и една щипка сън.
На другата сутрин още плаж и прекомерно количество адреналин в аквапарка. Вечерта - обилна вечеря, две бутилки бяло вино. Половин компания се прибира, ние тепърва отиваме на бар... "7 сутринта, пияни 'ора", както се пееше в известната песен. И съвет от мен да пробвате шот "Самбука", по-известен сред нас с името "Пламтящ змей". Анасон, захар, цветни екстракти и известно количество огън в чашата.
Трети ден, както се оказва, последен плаж. Днес ще релаксираме! Халба Бургаско и цаца, разходка с водно колело. Да се почувстваш напълно спокоен е много хубаво, честно казано бях забравила чувството. Возиш се, вперил поглед в синия безкрай и уж най-страшната част от бурята отдавна е преминала... А всъщност това се е случило само преди няколко часа. Първата искрена усмивка от месеци насам!
Последна вечер, бутилка ракия в хотела, употребяваме я тесен кръг хора. Вече 72 часа не мога да си спомня какво е чувството да си напълно трезвен, само дето ми харесва! После в същия бар, още "Самбука"... И накрая отново се озовавам на същата маса, на балкона на нашата стая. Този път с бира в ръка.
Сутринта е тежка. Не защото за пореден ден сънят ни е прекалено малко, а защото ще трябва да си тръгваме. Правим едно последно кръгче из града. После стягаме набързо багажите. Докато проверявам за забравени вещи в банята се поглеждам в огледалото. Намигвам си за утеха. И се оказва, че трябва да си намигна още три пъти, докато почувствам и най-тънката нишка утешение...
В 12.00 потегляме. Правим една разходка из стария Созопол. Докато разглеждаме някакъв антиквариат, се сещам, че не съм си взела нищо за спомен от тазгодишното море. И в същия миг пред очите ми попада "451 градуса по Фаренхайт" на Бредбъри. Съдба!
Бургас! На 400 километра от вкъщи съм. А те, колкото и да не ми се иска, един по един се стопяват!
Няма коментари:
Публикуване на коментар