Some days off to drink all of this away...

Бъдещето е толкова непредсказуемо! Няколко дена, след като си пожелах тук някой да ми подари четирилистна детелинка, това се случи. И то от човек, от когото никога не съм очаквала. А същия този човек не чете блогове... За детелината добре, сега чакаме някой да подари късмета. Или поне да ми го заеме за няколко минути. Само докато събера сили и проведа онзи ужасен разговор, които несъмнено предстои.


Изобщо - губя си времето в черногледство, а след час и половина заминавам на 500 километра ауей фром хоум. Още не знам къде отивам - на Черно море или на море от алкохол. Обаче се радвам на особено внимание. Толкова хора с усмивки наоколо, молби да не ги забравям съвсем през идната седмица, някоя и друга прегръдка и две-три сълзи помежду другото. И даже две поръчки за моряшки тениски.

А обещанията, че всичко ще бъде наред даже спрях да ги броя...
:)