Вчера си подарих една дълга разходка по пътя край реката. Обичам го това живописно място! Старият селски път, покрит с много неутъпкана трева. И много детелини! Дали е щастлив човек, който има късмета да погазва с краката си четвъртите листчета на хиляди детелинки? И дали ако намериш петлистна детелина, това ще ти донесе повече сполука? Открих някакво вълшебство, скрито измежду хилядите зелени стъбълца. Нещо очарователно в гледката на дългите пръсти, които докосват едно по едно всяка дръжчица, разплитат заплетените листа, преброяват ги и с нова надежда продължават нататък...
Сега си търся някой, който да ми поднесе букет от онези големите, култивирани четирилистни детелини. Обещавам, че нежно ще ги завържа с веригата на някое катинарче. И после няма да забравя да го щракна и да загубя ключето. Дано така щастието не успее да избяга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар