Преди близо седмица отново направихме въпросното упражнение.
1. Отбелязвате си наум всички тези часовници, които по някаква причина използвате.
2. По някое време между последната събота и последната неделя на месец март взимате всеки един от тях поотделно.
3. После превъртате минутната стралка с шейсет минути напред.
4. След това отделяте Време за всички онези електронни устройства, които пиртежавате и които имат часовник.
5. Настройвате ги по новия начин, например записвайки вместо 03:00, 04:00.
И завършвайки успешно задачата, един час от времето просто изчезва.
Съгласила съм се вече, от цялото занятие полза има. Печелим повече дневна светлина, пестим електирическа енергия и други ресурси. И вреда не липсва, естествено. Принудителната промяна на биологичния часовник на всеки един от нас си казва думата.
Тик-так...
Времето влияе. И аз не съм изключение за неговото влияние. А представете си какво се случва с фантазията ми, когато точно тези дни довършвам поредицата от книги за Смърт на Тери Пратчет. Тази уж фантастична философия и теория за Времето, която се оказва не съвсем такава. Цялата красота на думите, с които Пратчет изказва теорията си някак неусетно ме убеждава, че тези думи са истина. Че имат смисъл и приложение и в Действителността. Говорили сме си вече - "Хората имат нужда от фантазии, за да понасят живота".
И Смърт ни наблюдава от стаята с животомерите, "където бъдещето се стича в миналото през тясното гърло на настоящето". Наблюдава как "Минало и бъдеще струят във въздуха...". А после "щраква с пръсти и часовникът в ъгъла спира да цъка. Защото винаги има време за още един последен момент!". Защото "Има и мигове извън времето, мигове на съвършеното равновесие..."
Тик-так...
Няма коментари:
Публикуване на коментар