Anathemania...

Даниел Кавана, читалище "Славянска беседа", 28.03.2009г.

Вече сме 29.03... Вълнението и незаличимите спомени от шоуто на Мик Мос и Дънкан Патерсън преди малко повече от месец, се смесват с неотшумяващото очарование, донесено от Дани Кавана... И границата между реалност и въображение се замъглява все повече. А моите мисли са не само озвучени, ала и оцветени в мекия меланхоличен цвят, останал след гласа на Дани. Дори някъде измежду тъжното пиано и акустичната китара, дочувам: "Feels like I'm flying above you..."

Не, драги читатели, не съм в състояние да говоря за всяка една песен поотделно. Затова обзорно поглеждам сетлиста:
01. Deep
02. Forgotten Hopes
03. Lost Control
04. Destiny Is Dead
05. Angelica
06. Inner Silence
07. One Last Goodbye
08. Are You There?
09. Wish You Were Here (PINK FLOYD)
10. Hope (ROY HARPER)
11. Wasted Years (IRON MAIDEN)
12. Master of Puppets - solo (METALLICA)
13. Big Love (FLEETWOOD MAC)
14. Temporary Peace
15. Cello Song (NICK DRAKE)
16. Fragile Dreams
17. Flying
---
18. [untitled]
19. Unchained (Tales of the Unexpected)
20. High Hopes (PINK FLOYD)

Премествам бавно поглед надолу и надолу по списъка. И както вчера не можех да помисля, че краят на шоуто е близо, така и днес не искам да зная, че това са просто двадесет заглавия. Понеже всяко едно ме пренася в миговете на онова безвремие, възцарило се във вътрешната ми Вселена снощи... И понеже всяко име, дори разглеждано просто като съчетание от думи, е специално. А представяте ли си какво се случва, когато го свържем с песента, кръстена на него?

Разбира се, магията започва още след първият акорд на Deep, но не можем да говорим за кулминация на тази магия. Поне аз не мога! Не знам кой момент и как по-точно бих могла да окачествя като кулминационен...

- Дали Angelica, изсвирена на пиано и завършваща с шепота "And I still wonder if you ever wonder the same... And I still wonder"?
- Или повторените толкова пъти думи "Still love you", изричани от цялата публика в края на Inner Silencе - достоен заместител на туптящото сърце от оригиналния финал на песента?
- Ами One Last Goodbye - песента, която всеки един от 149-те зрители интрепретира по различен начин?
- Класиката Wish You Were Here, оставила без думи не само майката на Дани?
- Temporary Peace, Fragile Dreams, изящната акустика на Flying?

---

Тук и аз слагам три чертички. Но не за да разделя биса като отделна част от самия концерт. Идва ред на ... Номер 18. Макар и да е вярна, не се разочаровайте от мисълта, че явно не знам името на песента. Защото всъщност никой не го знае, защото тя е неозаглавеният подарък за всички нас. Част от предстоящият албум на Анатема, изпълнена за пръв път пред българските ценители на групата! Само с едно условие, дори не толкова условие, колкото молба на Дани - да не я публикуваме в интернет. Знаете ли, честно казано иска ми се, ала не вярвам, че ще стане така. И докато четете това, обрънете внимание! Наистина, нека запазим песента засега! Това ще е достойният отговор на жеста на Дани!

---

Не на последно място - не съжалявам, че не се снимах с един от любимите си музиканти на входа на залата. Нито че нямам собствени снимки от шоуто, вече намерих достатъчно ценни такива! Искрено съжалявам обаче, че нямам една точно определена. А дори не става въпрос за снимка на Дани. Но това е картината, която се запечата в съзнанието ми като олицетворение на цялото събитие.
Спомням си само как някъде по време на втория припев на High Hopes отварям очи за секунда. И в същия този момент съвсем случайно първото, което съзирам е уважаемия Боби, познат и като Amorphine - на другия край на залата, с вдигната глава, стиснати очи и ръце да пее с пълно гърло заедно с Дани:
"The grass was greener
The light was brighter
The taste was sweeter
The nights of wonder..."
Не става въпрос просто за емоция, говорим за нещо много по-трайно и от най-дълго продължаващато чувство! Нещо отвъд времето и пространството! Anathemania...