Водата винаги ме е карала да се чувствам поет. Или поне мечтател. Ето и сега ми идва сравнение с човешкия живот. При изворите си тя току-щ се е родила, скъсала е пъпната си връв, която я свързва с недрата на земята. Весело плиска водите си по стръмнините. Никога не съм я виждал там, в Грюнвалд.
Минават километри, минават години. Може би точно тук тя е пълнолетна... С тънка снага, красива, но достатъчно пълноводна, за да бъде пирзната за сестра на другите европейски реки.
В България тя е в най-зрялата си възраст. Събрала силата и мъдростта на много притоци. От мъдростта да старостта крачката е незабележима.Там сигурно е грохнала от старост и мъдрост. Нали казват, че реките умират, когато се слеят с моретата и океаните..."
Из "Някой си отиде", Румен Балабанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар