02 ноември 2011

Хижа Ехо - и тази година!

Пак сме канени на рожден ден на страхотно място! И разбира се, с Мария отново сме закъснели с организацията за общия подарък. Абе... режем хартията, лепим с тиксото и бързо-бързо се измъкваме от град Клисура, защото вече минава 11 часа сутринта. Бързо-бързо, наистина!

По книга преходът от тук до хижа Ехо отнема четири часа. По наш стандарт - цял ден. Не че не сме машини, докато вървим. Май в честите почивки и в многото лежане по полянките ни е проблемът!

Така докато изкатерим един дъъъълъг баир, докато заобиколим една пропаст

и докато се порадваме на есенната гора с любимите потоци, вече минава 15.00.

Приказната гледка на връх Юмрука се открива пред погледите почти по залез. По традиция не всички го катерят, така че докато някои са в облака, други избират само да заснемат очарованието му.

***********
Хижата не е кой знае колко голяма, но и места за спане не е като да не се намират. Само дето никой не спи - планинският купон се вихри в трапезарията. Кулминация на вечерта е авторската песен, изпълнена в чест на Айв, форумният рожденик:


А аз не мога да се съдържа и да не споделя последния култов куплет, който моментално се превръща в любим на всички съфорумци от компанията:

"Над смълчаните полета
z-rock форум грозно шета,
Айв със меч оттука мина,
в Попово замина"

Повечето от нас са спали едва по няколко часа предната нощ, предвид позакъснялата димитровденска сбирка в "Спорко". Тази сбирка бе брутално пренесена в Black Lodge по-късно същата нощ, откъдето идва и последствието, че в събота вечер почти всички си лягат не по-късно от 1 след полунощ.

**********
Неделното утро е също толкова слънчево както целия вчерашен ден, хижата изглежда дори още по-уютно на фона на заснежения вече връх Вежен.

В готовност са двете "машини" на Айв и Ачо. Те двамата са решили да си спестят подбиването на колена и стъпала по Дългата поляна и са си организирали едно епично спускане!

От другата страна на хижата откривам... две палатки - Люсевия Заек старата Ачова, не Пингвина:

А отпред кипи пълноценен живот:

И всички се радват на лакомото хижарско куче, което от сутринта до сега изяло два кроасана и не-знам-си-още колко калорични закуски:

**********
Така де, готвим се да тръгваме вече. И даже наистина тръгваме, само дето успяваме да стигнем само до параклиса, който е на има-няма петстотин метра от хижата. Оттам се разкрива великолепна гледка както към Беклемето, така и към връх Ботев:

И като цяло са налице всички предпоставки за една грандиозна обща снимка!

На вашето внимание, най-вляво, представям Джефри. Не, не е Гандалф - Джефри е, честно! Това е варненският ни гост, който качи Юмрука не само по градски обувки, но и с най-елегантно... палто! Не искам да звуча иронично - истински го хваля просто! :))

След безкрайно нанадолната Дълга поляна следват двете ми любими гори. Снимките в този случай са крайно недостатъчни, съветвам ви просто да си хванете влака до село Розино и сами да ги разгледате някой път! Дотогава:


**********
На розинската гара пък пристига влак само с едно вагонче. Както се вижда и както сами може да предположите, своевременно окупираме цяло едно купе от него. Кръщаваме си го z-rock купе и веднага го превръщаме в едно достойно такова, като възцаряваме вътре непрестанен смях и цялостен хаос:

*********

ПП: На някои им е за четвърти път пътуването по този туристически маршрут, на други - за трети, на мен пък - едва втори. Ето, за финал да ви покажа малко от миналогодишното изживяване:

ПП2: Снимки - Мила Генчева, Ася Раева, Васил Андонов

9 коментара:

  1. :)))
    Супер Пете, само две поправки в името на фактологията:
    Това е четвърто форумно ходене на Ехо (юли 2009, ноември 2009, новември 2010 и сега).
    И палатката на Ачо не е пингвина, това си е старата :)

    ОтговорИзтриване
  2. много хубави снимки и страхотна компания, супер сте, поздрави до всички

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубав преход сте си направили. Ние правим по-малки и "по-ниски преходи" тип Витоша. Веднъж само сме спали в хижа Теменуга, но когато бях малка, мисля, че вече неработи. Спомням си, че почти не спахме и ние. По-скоро аз се опитвах, все пак бях на 9-10 години, докато сестра ми купонясваше с останалите. Незнам изобщо как се беше навила да ме вземе...

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  5. Идеално място за празнуване. Хижата и природата са невероятни.

    ОтговорИзтриване
  6. Прекрасна е тази хижа Еко. Гледам ги снимките и ми се иска и аз да бъда там сега. Има разкошна природа и чудесни баири за изкачване, тъкмо да изразходващ енергия. Че с това заседяване пред компютъра не е много на добре.Били сте хубава и весела компания.До колкото са ми разказвали има големи поляни и няколко горички.Хареса ми снимката с кучето, само как мило е погледнало все едно казва...и мен ли ще снимате.....Хубаво е, че е толкова посещаема има и хора с палатки, което е добре, щом си стигнал чак до нея поне да й се насладиш няколко дни.

    ОтговорИзтриване
  7. Тези преходи действат много зареждащо.Хижата е страхотна.Благодаря за снимките.

    ОтговорИзтриване
  8. Какво повече може да се очаква от български държавни железници хахаха....."На розинската гара пък пристига влак само с едно вагонче. Както се вижда и както сами може да предположите, своевременно окупираме цяло едно купе от него. Кръщаваме си го z-rock купе и веднага го превръщаме в едно достойно такова, като възцаряваме вътре непрестанен смях и цялостен хаос...' хахах пак добре сте се събрали, понеже като знам какви ги има особено сутрин когато хората пътуват за работа, жестоко е но кой го е грижа.Снимките са чудесни благодаря че ги споделихте с нас.

    ОтговорИзтриване