**********
С първите крачки, направени по Мусаленска пътека, имам чувството, че завинаги оставяме сивото и мъглата зад гърба си. А Мартин ме поздравява с цялостната гледка.
От последната снимка може да предположите, че си носим корита.. Не! Подготвили сме се за утрешния, хм, слалом с шейни. И докато Сами се е преподготвил - влачи съвсем истински чук и гек, останалите скромничим с простички подгъзки. С наближаването на х.Мусала лазим все повече. Вървя и съжалявам че все още не съм се снабдила с щеки, в обобщение искрено си обещавам да променя този факт възможно най-скоро. Теглим една дълга почивка в хижата, отказваме 3-левовата леща, която ни предлагат там, и се засилваме към следващата сборна точка - з.Ледено езеро.
Някъде около заслона моите сили вече съвсем са на привършване, даже лекичко се плаша от факта че от заслона до метеостанцията на самия връх ще трябва да се катеря по въже... А слънцето потъва зад върховете и докато аз го виждам така,
първите качили се на върха по-късно ми споделят цяла серия снимки, сред които:
Лично за мен, а може би и за Цвети, катеренето по въжето наистина се представя като истинска трудност. Тук е момента да благодаря на Сами и Мартин, които на последните метри стръмнина, непрекъснато ми подават ръце и ме побутват. Междувременно, ако следим романтичната сюжетна линия, на небето някои е закачил милиарди, милиарди звезди. Както и да е, изкатервам се някак и стигам до туристическото помещение, където.. Ася има рожден ден. Набързо префасонираме в торта една рахитична зелчица, която Рус Пеш ни предоставя любезно.
Тъй като знаем, че Ася си няма собствена туристическа раница, сме и купили точно такава. Гениално сме измислили плана така, че на рожденичката да не се наложи да слиза от Мусала с две раници - подарената и нейната си. Всъщност, тя без да знае е качила до върха подаръка на собствения си гръб. Когато разбира цялата конспирация, успява да изтърси единствено: "Ох, чувствам се толкова глупава!"
Рус Пеш и Кошмарио също имат рождени дни напоследък. Раздаваме подаръци и пеем по едно Хепи Бърдей и за тях, след което аз предавам фронта и си лягам - необичайно смачкана се чувствам. Ранното лягане обаче до голяма степен е преимущество, защото в 7.00 без чужда помощ се събуждам. След по-малко от половин час навън ще е изгрев!
Оказва се, че на 2925м надм.в. се спи много сладко! Възползвам се от това откритие и след като съм се нагледала на изгряващото слънце, се мушвам обратно в спалния чувал за още два часа почивка. Останалото време до тръгването обратно към Боровец прекарвам навън пред метеостанцията! Времето е кристално, на север през бинокъла се виждат станциите на вр.Ботев, на юг - някаква гръцка планина, питайте Люси за името!
Just shoot me, определено!
Както Люси казва, бих останала тук още поне един месец! Само че ми нареждат да побързам и отново идва време да хващам въжето. На слизане се оказва удивително по-лесно, боря го дори без котки! Добираме се до х.Мусала безболезнено и с огромни усмивки. 
На езерото при хижата Ачо без почти никакви усилия успява с лопатата да изкопае дупка в леда. И Жоро решава да се изкъпе.. е, да се подмие май е по-точно казано.
А по-надолу почти всички се превръщаме в "шейнисти" (авторските права за думичката принадлежат на Пешката). Не че "снежни човеци" също не е удачно определение.
Някои от компанията бързат да се приберат в София, но други за пореден път щастливо се помотаваме. Остават повече хора, отколкото места в колите и това дава повод да изпробваме вместимостта на новия танк.. ох, Лада Нива, де.. който Сами си закупи наскоро.
На финала решаваме да минем за по телешка и супа и бутилка бира през изпитаната кръчма "Стената", наблизо до яз.Искър. В крайна сметка когато си тръгваме минава 19.00ч.Снимки: Петър Драгушков, Люси Стаменова, Цветина Иванова
много добри снимки :)
ОтговорИзтриваневярвам,че сте си изкарали наистина един вълшебен уикенд
Боздаг! Гръчката планина :)
ОтговорИзтриванеЛ.
Наки, уикенда беше перфектен! Въпреки пораженията, които понесохме... пръсти, колена, глави... на кого му пука за такива подробности :p
ОтговорИзтриване