Триста и шестдесет дена или шест минути?

На хората около мен им е празнично. По главните булеварди вече греят звънчета, лампички и изкуствени елхи. В магазините намаленията работят на пълни обороти - пазаруваме за 200 лева, а плащаме 100. Синоптиците даже ни обещаха сняг само след няколко дена... А един познат, наблюдавайки цялата тази идилична картинка, ми говори как всъщност трябва да отбележим Рождество Христово, а не седемте последни пиянски вечери от 2009 година!


Изобщо, докато с разни приятели още си припомняме миналогодишните празнични случки, новата Коледа ни въвлича във водовъртежа си с пълна сила. Тоест малко повече от 360 денонощия се изнизаха отново, за първи път с чак такава бързина. Още търся доказателства, че всъщност не става въпрос за 360 секунди, само дето се убеждавам, че шест минути не могат да донесат толкова иновации. Е, чувала съм, че времето можело да се разтяга...

Докато се чудя на кого да се обадя с покана да украсим елхата вкъщи заедно, се сещам, че имам да помисля и за още нещо. Да синтезирам изминалите 12 месеца в нещо като таблица според това какво ми е донесъл всеки от тях този път ще е далеч по трудно. Мамка му, дори не мога да формулирам заглавие за всяка от графите. А даже исках да си напиша извод за годината като цялостно понятие...