"Имаше преди време, един като тебе - работеше при нас. Шофьор на лайнарка. Калчо, изгонили го дисциплинарно от хигиената, заради издънка. Той - женен, ама жена му, кучка еблива, не я свърта. Той ревнува, та вие. Взима тя да ходи един ден при приятелки на бяло сладко. Проследява я Калчо, ама не отива тя у приятелки, а у някакъв сладкар, буен като нерез. Мърсуват те у сладкаря, а оня живее в една кооперация на първия етаж, на Опълченска. Докарва Калчо лайнарката, премята маркуча през прозореца на сладкаря и изпомпва вътре цялата цистерна. Три тона фекална маса! Пали Калчо и да го няма, ни лайно ял, ни лайно мирисал. Милицията обаче тръгва по лайняната диря и го хващат. Експертизата показва два тона и половина инертна фекална маса и още половин тон, пулверизиран по стените и обзавеждането.
Започва процес, викат сладкаря да дава показания, пита го прокурора:
- И какво?! Прибираш се ти вкъщи, от работа, да си отдъхнеш, отваряш вратата и... лайна?! Не ти ли се пригади, не повърна ли?
Нали се сещаш, прокурорът се опитва да извади моралните, не само материалните щети.
- Не, не повърнах.
- Е как така?
- Еми така, другарю прокурор! То да беше едно лайно, или да кажем две, да повърна. Ама от два тона и половина лайна човек даже не може да се погнуси. Та изводът е прост: Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата. Моралната, де, не материалната!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар