Акустично изящество, изящна акустика

Датата е 18ти февруари, часът е 21.50. Или с други думи - едно денонощие след най-красивия и чувствен концерт, на който съм била свидетел някога! Да, става дума за акустичното шоу на Дънкан Патерсън (някога член на Аnathema) и Мик Мосс (Аntimatter).

Навярно не бих учудила никого, ако кажа, че аз все още оставам потопена в магията на музиката, някъде около 24-ри часа назад във времето. И, знаете ли, струва си да направя опит да пренеса и вас за няколко мига там... макар и само със слово.

•••
Часът беше около 20.00, когато на сцената се качиха двамата англичани - само с акустична китара, мандолина и собствените си възможности! Мрачна обстановка, свещи на сцената, студен въздух, всичко примря... последваха бурни аплодисменти от 200-те зрители.

• Сетлистът:
Всичко започна с "Eleanor Rugby" на Beatles. Поледваха "Learpholl"(ION) и "Flowers". Шеговито изпъление на музиката от Star Wars, а после - "Feel" на Anathema, "The Last Laugh", "Over Your Shoulder", "Everything You Know Is Wrong", "Going Nowhere" и още минути в чест на Аnathema c "Eternity III".
Дойде момента, в който Дънкан напусна за малко сцената, за да ни остави в ръцете на Мик и "Leaving Eden". После ред беше на още два кавъра - "Working Class Hero" на John Lennon и "The Power Of Love" на Frankie Goes To Hollywood.
В последвалото затишие глас от публиката пожела Пинк Флойд, а Мик веднага отвърна с "Have A Cigar". Последвани от "Saviour", "The Weight Of The World", "Empty" и още едно наше желание - "Legions".
Тук не се сдържам да не споделя колко много ми се щеше в този момент и аз да събера сили да поискам "The Freak Show". Или поне още някой от публиката да извика името на точно тази песен. Е, не постигнах успех!
Преди биса, последна беше "Lost Control", а самият бис включваше "Jolene" (Dolly Parton) и "Hope".

•••
Коментарът:
• Гледайки билета за концерта, след края на самия концерт, отново впечатление ми направи написаното най-горе: "Акустично шоу с Dunkan Patterson и Michael Moss". А, повярвайте, името на Мик не трябва да бъде поставяно на второ място! Въпреки болките в гърлото, въпреки кашлицата, той показа наистина очароващ глас - плътен, динамичен, ала едновременно емоционален, меланхоличен, красив... Глас, който те кара да потрепериш!
• Като ценител на лириките на Anathema и Antimatter, не мога да не отбележа и щастието си от факта, че можах да чуя и да прошепвам редом с гласа на Мик думи като:

"So little time
Your crystal eyes gaze into mine
Forever dreaming, dreaming a lie..."

"For in the back of my mind
I always thought I'd find
my way to paradise
On I'd walk to paradise..."

"If you don't learn to
leave this thing alone
You'll never get to see the sun again!"

"Yes, I am falling... how much longer till I hit the ground?
I can't tell you why I'm breaking down.
Do you wonder why I prefer to be alone?
Have I really lost control?
I'm coming to an end,
I've realised what I could have been.
I can't sleep so I take a breath and hide behind my bravest mask,
I admit I've lost control."

• За финал мога да кажа само едно "Благодаря!" на Горгон, на Мик и Дънкан, на хората, с които отидох на концерта... Да, уважаеми читатели! И най-големите мечти се сбъдват... А да полетиш на крилете на музиката на Anathema и Antimatter е дори повече от сбъдната мечта! Магия!