Парчета приятелство

Държа книгата в ръце, втренчила поглед в корицата - цялата оцветена в различни оттенъци на жълтото. А най-горе, заградено от една тънка и една дебела черна линия, стои заглавието - "Защо нямам приятели"... Бавно отгръщам първата страница, вместо посвещение там пише:
"Ако напишеш тази книга, аз ще я прочета!"...

Внезапно усещам нечий поглед от другия край на стаята.

- Кери, мила, нима избра точно това?! Очаквах да посегнеш към раздела "Философия", а не към Психологията, все пак...
- Не, просто разглеждах, не смятам да я вземам. Не ми трябва отговор на въпроса "Защо нямам приятели", та аз дори не съм си го задавала! - лъжа на момента.
- Е, щом като не си се запитвала, явно наистина не усещаш липсата на приятелство.
- Явно.

Мълча. Продължавам разходката измежду рафтовете с книги. Наистина, най-добре подредената и пълна библиотека, която съм разглеждала. В допълнение,
с библиотекаря не сме приятели от вчера... (А защо не добри познати?)...
След четвърт час стоварвам избраните книги на бюрото пред него. Навън започва да се смрачава.
- Мхм, добър избор! - казва. - Надявам се не бързаш да се прибереш и да започнеш с четенето веднага.
- Ако приема казаното за покана да се разходим наблизо, не!

***********

Вървим, всеки потънал в мислите си.

- Сега осъзнавам, онази книга "Защо нямам приятели"... Толкова време разглежда на пръв поглед глупавата корицата. Сякаш не само гледаше през книгата, а мислеше нещо по тази тема... - започва разговора Чарли.
- Ами... направи ми впечатление случката. Дойдох не толкова за още книги, колкото за да видя най-добрия си приятел (А защо не най-добрия си познат...) . Прииска ми се да разгледам за нещо ново по рафтовете и първото, на което се спря погледа ми беше книгата "Защо нямам приятели". Не можеш да отречеш, че нещата се наредиха доста странно.
- А всъщност паралелът ти е доста неточен. Защото в тази книга най-малко се дава отговор на въпроса защо читателя няма приятели. Мен ако питаш по-уместно би било да се казва "Психология на приятелството" или нещо от този сорт.
- Дали не трябваше да взема и нея? Макар че това би породило странни въпроси от твоя страна, със сигурност. - замислям се на глас.
- Не би било учудващо. Но все пак зная, че никога не би се разкрила дори пред мен. До последно щеше да лъжеш, че ще четеш просто информативно.
- Да, щях да ти кажа нещо от сорта, ала мотивите да премълча истината са различни.
- Но ти сама си ми казвала, че времето да кажеш нещо откровенно, за теб е всъщност време да излъжеш и да се скриеш зад маската по-добре от всякога.
Сама потвърди, че щеше да отречеш и да изтъкнеш друга причина. Сиреч в казаното от мен би имало доза истина?
- Нека спрем. Няма защо да говоря още измислици. - признавам всичко само в едно изречение. - Най-малкото няма защо да затормозявам околните с моите проблеми. Независимо от факта, че уж се окачествяваме като приятели.

- Кери, какво е за теб приятелството?
- Нима очакваш да ти кажа точна формулировка? - отговарям и аз с въпрос.
- Може би.
- Защото аз не се и опитвам да го дефинирам точно. За сметка обаче мога да кажа веднага какво НЕ е приятелство. Услугите, безвъзмездното даряване на морална и физическа облага, споделянето на общ интерес... да продъжавам ли?
- Това, което си представих, докато говореше, е една кутия с разбъркани части от два на пръв поглед еднакви пъзела. Всички хора по двойки седим и се опитваме да наредим един пъзел, без да знаем, че всъщност разполагаме с парченца за цели два. А ако се окажем от онези късметлии, които успяват с неимоверни усилия да подредят поне едната картинка, то тя винаги е грешната - бледото подобие на истинската, втората... Защото се състои от изброените от теб части.

Обичам символичната му представа за нещата! Да, беше ме разбрал съвършенно. После продължавам да развивам теорията си:

- Досещаш ли се колко време от живота си губим в занимание с грешния пъзел? И правиш ли извода, че дори в един момент да осъзнаем грешката, малко са щастливците, които имат време да продължат да редят истинската картина на приятелството?
- Но несъмнено щастливци има. Според теб какво ли виждат накрая, имам предвид след като и последното парче от втория пъзел заеме мястото си?...
- Може би всеки вижда нещо различно. Но със сигурност - нещо, за което дори не е предполагал.
- А ти... Какво би видяла? - Чарли перифразира първия въпрос от началото на разговора.
- Аз... аз бих видяла Кери. Една Кери, която перфектно познава себе си до най-потайното кътче на подсъзнателното. То е вид самооценка. Но реална и напълно вярна, сиреч такава, каквато никой човек не би могъл в Действителността да има за себе си.
- Какво общо има това с приятелството?
- Това е най-първата крачка. Всеки един от нас някъде дълбоко в себе си се окачествява като център на света, като единствен и единствено важен. Донякъде вярно, защото за всеки човек светът свършва в момента, когато самият човек изчезне от света. Представи си - мислим за себе си по този начин, а твърдим на околните, че те са важни за нас и когато титуловаме някой с титлата "приятел", често се кълнем как бихме направили всичко за него, как бихме се жертвали по всякакъв начин. Не е ли очевиден абсурд?

Замълчаваме. Отново продължавам аз.

- Ако мога да опозная перфектно Кери (както ще ми помогне картинката от пъзела), значи ще разбера и грешката си, ще се убедя, че аз в никой случай не съм единствена на този свят. И именно това знание ще ми помогне да завържа поне едно истинско приятелство.

Чарли мълчи и трескаво размисля нещо. Накрая казва:

- Да, в теорията ти сякаш има доза истина. Но най-малкото - има изключения от това правило, че всеки е единствен според себе си!
- Е, нали аз не съм изключение!
- А как би могла да знаеш?
- Не мога да измисля подходящото доказателство. Просто чувствам, че не съм чак толкова необикновена!
- Добре, последен въпрос: Мислех си, защо ти не ме запита каква е моята дефиниция за приятелство?
- Ако трябва за пръв път да бъда честна, изобщо не ми беше хрумвало. Просто докато ти задаваше въпросите, аз исках само да отговарям. Несъзнателно демонстрирах как имам нужда да покажа на света, че за себе си АЗ съм единствена и единствено важна! И... Знаеш ли, ето ти едно перфектно доказателство за това, че аз ни най-малко не съм изключение!