Мечтата на слънчогледа

"You may say I'm a dreamer...
But I'm not the only one!"
by John Lennon


Летният следобед клонеше към своя край. Облегната на прозореца, Кери притихнала наблюдаваше полята, над които грациозно се носеше тих вятър. Гледаше слънчогледовите ниви втренчено, без да примигне нито веднъж. И се понасяше все по-далеч и по-далеч от това ужасяващо царство на реалността... Там някъде, към земята на мечтите... Където истинското предаваше властта на въображаемото и на бляна...

*******
Те седяха тихо насред нивата със слънчогледи и наблюдаваха слънцето, което безмълвно изминаваше пътя си от изток на запад, стремящо се да докосне сините планини. Да се скрие зад тях... за да се покаже отново след като нощта си тръгне. Кери полека се излегна. Отпусна глава на рамото на Чарли и се вгледа няъде там. Въображаемият и силует се понасяше все по-високо и по-високо... тъй високо, че се превръщаше в точица... И тогава Чарли наруши мълчанието...
- Кери, скъпа, отклони за секунда очите си от слънцето... Насочи ги само за миг към слънчогледите. Към тези хиляди малки земни слънца, които се извисяват тук над нас... Виж как със залеза на Слънцето те повяхват, как полека затварят всяко едно от листчетата си, дори и най-малкото... За да докажат за пореден път как се прекланят пред това тяхно единствено Слънце и колко много го обичат ... Не е ли това най-чистата обич? Кери, обичаш ли ме по този начин?
Само за миг Кери успя да се върне към настоящият момент и да осъзнае силата на зададения въпрос. После заговори:
- Но ти никога не си бил до мен в този смисъл, в който същото това Слънце е до всеки един от тези слънчогледи! Може би си ми дарявал жизнено важната за живота ми светлина, ала никога не си докосвал с лъчите си онази част от мен която винаги безумно се е старала да се доближи до сърцето ти... Защо тогава ме питаш дали те обичам?
- Какво е за теб обичта между двама души, Кери? Между двама души, които се срещат така случайно както Слънцето всеки ден среща всеки един от всички слънчогледи?
- Нима смяташ, че това е случайна среща? Мислиш, че срещата между нас е случайна? Чарли, обичта е нещо много повече от случайна среща между двама души. Защото тази случайна среща е само необходимото начало! И, знаеш ли, аз наистина вярвам, че ние можем да продължим започнатото!
Чарли я погледна проницателно. После каза:
- Да, трудно е... малък е шансът да се озовеш така изведнъж, без изобщо да го целиш, на мястото на уж случайната среща. Но никакъв е шансът да продължиш започнатото!
- Казваш ми, че истинска обич няма? - запита Кери стреснато.
- Няма, разбира се. Не и в този смисъл. Любовта не се надява на съвпадения! Това, което ти наричаш любов е едно просто физическо привличане. Моралното привличане се намесва след толкова много време и с толкова много усилия. И тогава, сякаш в последния възможен момент, възниква една уж любов. Но кой би пропилял последния си момент за една негарантирана обич?
- Времето е нещо абстрактно! И във всеки един миг е възможно да накараме часовникът да спре да цъка. Нима дори тогава не би отделил секунда, колкото за да почувстваш как в душата ти се влива една миниатюрна, навярно невидима за окото, частица обич?...

В този момент Кери щракна с пръсти. Слънцето се закова на небето и за няколко мига остана неподвижно... Времето спря!
И в същия този миг тя доближи тялото си до това на Чарли. Те се докоснаха... Кери захапа нежно устната му. Целунаха се...
А после времето продължи своя ход.

Кери понечи да доближи Чарли отново... Ала напразно...

Тя бавно се изправи и зарея поглед напред. На фона на залязващото слънце, някъде в далечината, на пътеката между два реда слънчогледи той полека се отдалечаваше. Крачеше устремено напред. Може би в търсене на своята обич... Или в търсене на вярата в същата тази неизпитана обич...