Весела Коледа!

"Весела Коледа!"
С това пожелание ме събудиха в 3 през нощта. Благодарение на това пожелание се чух с толкова хора, които бях позабравила. С тези думи бяха придружени и толкова подаръци...

******

Малко преди Коледа, докато избирах подаръци за близките си, съвсем тематично в главата ми първо изплува книгата на Тери Пратчет "Дядо Прас". Не заради цената на подаръка, не заради това, че се намира лесно, не дори заради гарантираното добро прекарване с книга в ръка.
Просто свързвам коледните празници точно с цитат от въпросния роман:

"- Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от...
фантазии, за да понасят живота?
- Все едно гълтат розови хапчета? Не. Хората имат нужда от фантазиите,
за да бъдат хора. За да бъдат средоточието, където се срещат падналият
ангел и маймуната, изправяща се на задните си лапи.
- И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гадинки?
- Позна. Това е началото. Първо се учите да вярвате в малките лъжи...
- За да повярваме и в големите?
- Да. В справедливостта. В милосърдието. В дълга.
- Нямат нищо общо помежду си!
- Нима? Тогава вземи Вселената и я стрий на най-фин прах,
после я пусни през най-дребното сито. И накрая, ако можеш,
ми покажи поне едно атомче справедливост, една молекула милосърдие.
А въпреки това вие постъпвате сякаш има някакакъв идеален ред в света,
сякаш във Вселената съществува някаква... правота, по която да съдите за всичко.
- Хората трябва да вярват в това, иначе какъв е смисълът?...
- Значи успях да ти обясня!"

Едновременно толкова просто обяснено и приложимо, колкото и гениално! Фантастика и не съвсем.

Да, ние сме големи и разумни хора. Но точно днес можем да повярваме в Дядо Коледа, можем да погледнем над пушещия комин и да зърнем шейната му. Можем да седим до елхата и напрегнато да наблюдаваме кой ще подреди подаръците отдолу. Докато не мигнем за секунда с очи и след отварянето им пред нас не се разкрие гледката на шарените пакети с панделки и весели картички...
Защо?
За да повярваме после и в милосърдието, в Доброто!

Весела Коледа!