Предвид факта, че в началото на август почти всички от компанията потеглиха към немския метъл фест Wacken, предложението на Румяна да си намерим трети човек и да ходим на море се оказа нелека задача. И въпреки че съсредоточихме търсенето сред представителите на мъжкия пол, в крайна сметка единствена Ирма прие поканата ни.
29 и 30 юли: Липите
Срещата е на бургаската гара в понеделник следобед. Струва си да се отбележат тактиките на тамошните лели-хазяи, причакващи още на перона потенциалните си наематели. Една от тях ни очарова с табела "КВАРТИРА БЕЗ ХАЗАИ", а друга директно ни анатемосва:
- Вие трите на стоп до Синеморец няма начин да стигнете!
Поемаме към южния изход на Бургас, уверени напук в предстоящия успешен стоп. Два часа по-късно вече се намираме край Ахтопол и аз имам време колкото да хапна десетина къпини от близката ограда, преди да ни качи последният шофьор. Учудва ни с признание как му станало неловко, че подминал три жени стопаджийки и решил да се върне да ни вземе.
Омаломощени от жегата, вече в Синеморец, сядаме в рок кръчмата на центъра да отпразнуваме успешния стоп. И се започва голямото поръчване на бири, чинии с катък, цаци, картофи... Тук избистряме окончателния план - да повървим още половин час пеша по плажа и да отидем на дивия плаж Липите. Докато вървим нататък, се разминаваме с доста хора, отишли там само за през деня, и в крайна сметка заварваме едва две палатки на двата края на плажа.
Първата вечер и следващият ден преминават в блажена почивка. Правим си разходка до Синеморец с цел попълване на хранителните запаси, а разговорите все се въртят около това колко сме доволни от битовата си идилия. Вече сме се върнали и седим на плажа, когато всичкото спокойствие се разрушава буквално с гръм - установяваме, че се задава буря. Основният проблем е, че точно до палатката ни има някакво съоръжение, построено от стърчащи дървени диреци, което никак не е толкова лесно за разглобяване. Предвид това, извършва се скоростно преместване на завет в близката гора, включващо наблъскване на покъщнината по пликове и носене/влачене на палатка по пясъка от единия до другия край на плажната ивица. Часовете след полунощ идват с дъждец, звуци като от удари с брадва и шумолене край палатката, което поразително звучи като разпаряне на втория слой с джобно ножче. Единственото успокоение са пияните чужденци (алелуя, различават се и женски гласове), които прииждат насред апокалипсиса и установяват пиянска сбирка на плажа; имам предвид, живи същества са си! Заспиваме дълбоко едва когато завалява по-сериозно. Така де, в този дъжд на хуманоидните и нехуманоидни зверове надали ще им се занимава с нас! :)
31 юли - 3 август: Иракли
На сутринта се смеем на среднощните си страхове и докато се любуваме на бурното море, плануваме да отпътуваме към някое друго място. Приятели се обаждат, че отиват на Градина и ние се съгласяваме без много да му мислим. Сутрешният дъжд не ни подминава, но времето бързо се изяснява и затопля, с нови сили хващаме стопа към Созопол, а после - пеша към Градина. Търсенето на подходящо за палаткуване място извън организираните къмпинги отнема повече от час и завършва с тотален неуспех - озоваваме се в местната фекална горичка, където освен всичко, хората си изхвърлят и боклуците. Просто няма как да разпънем палатката тук, камо ли да я оставим без надзор на фона на множеството хора, които обикалят навсякъде. Решено: никакво преспиване, отиваме на Иракли! Сядаме на доста пренаселения плаж колкото да хапнем един пъпеш, който си носим още от Липите, виждаме приличен брой познати и тръгваме отново на път...
Иракли ни посреща с буреносни облаци. Последните метри от пътя към плажа изминаваме почти на бегом, гонени от мастилено-синьо-сиви облаци, капанчето на плаж "Вая" ни се вижда като истинска благодат! Дъждът обаче решава да ни почака, докато хапнем и си изпием бирата, и руква точно в момента, когато излизаме изпод паянтовия навес. Идилията е вече от друг тип: вървим си по брега, търсим подходящ лагер, покъщнината бавно се напоява. Вали до здрач. Седим си мокри пред палатката, пийваме винце и най-хубавото е, че щастието ни по никакъв начин не е помрачено.
Не е учудващо, че три сами жени на плажа получават покана след покана да се присъединят към някоя по-голяма компания. Макар да сме се запознали, по свое желание или не, с почти всички наоколо, прекарваме дните си сами. Като спасение от жегата, построяваме навес:
Всеки следобед ходим в ресторанта на съседния охраняем плаж. Застрояването там върви с определени темпове, но продължавам да вярвам, че ще се ограничи само до коритото на река Вая. От табелата "Неохраняем плаж Иракли" нататък бетон липсва.
През юли и август тук е същински квартал. Много хора са се установили за цяло лято и са пригодили най-разнообразни удобства в лагерите си. Нашите съседи - Виктор, Симона и двете им деца, не са единствените, които живеят вече повече от месец на плажа. Имат си прохладна спалня на сянка, кухня в гората и широка дневна на пясъка. Познават се с всички наоколо, вечер си ходят на гости по огньовете, услужват си непрекъснато. В петък през нощта лагерът им се увеличава с още една палатка, а в събота сутрин с изненада откриваме, че снощните пришълци са нашите чудесни познати Биляна и Стефан, заедно с дъщеря си Калина. Този път не отказваме поканата да се съберем довечера край техния огън, помагаме и за приготвянето на прясно уловените рапани.
4 и 5 август: Варна
На другата сутрин хващаме директен стоп за Варна, където се срещаме с Митко, Коси и Венци. Следобедът минава в Морската градина и Морския вълк и завършва с така бленуваното от нас къпане в баня! Принос за хипарливостта на следващата снимка има и фактът, че с Румяна не сме се къпали със сапун и шампоан... от една седмица. Неволите на скитническия живот, част поредна:
Вечерта двете ми спътнички потеглят към София с нощния влак, а варненци ме водят на върха на хотел "Черно море", където има чудесен бар с изглед към целия град. Мястото определено е от задължителните за посещаване!
ПП: Имам свободата да продължа да пътешествам из Северна България и смятам да се възползвам. Утре в 17,50 хващам влака към Търговище.
снимки: Ирма Атанасова
Няма коментари:
Публикуване на коментар