Една година по-късно

Едва дочакали първа пролет, хванахме се и тази година да "лазим на талази" по българските планини! Първата сериозна разходка за пролетно-летния сезон винаги е специална. Но тази година горното определение се оказва съвсем недостатъчно. Защото туристическа трупа "Вежен" навърши една годинка. А един от нейните членове вече е на цели двадесет и седем!

След двумесечно плануване, множество обсъждания и изпит алкохол, в петък, 26 март2010г, най-накрая успешно потегляме към село Рибарица, където е началото на запланувания маршрут. Хотелът, в който отсядаме е един абсолютен рай. И не мога да не споделя, че бирата в рая струва 1.30лв, всички наоколо са усмихнати и приветливи, а пред и около самия рай има само слънчеви масички и поляни за игра на волейбол.

************
Вечерта прераства в една задружна пиянска масовка, а в полунощ скъпият рожденик Мартин се оказва:

целият окъпан с бира
омазан с торта
и с кутия, в която има листче с адрес (на около 200км от местонахождението на самия рожденик). Адресът на подаръка, де, разбирате ме. Изобщо купонът си продължава с пълна сила, до 5.30 сутринта вече:

сме изпили около 10 каси бира

изяли сме всичката торта

наситили сме се на билярда
и сме поляли масата и пространството около нея с прилично количество алкохол. Остава само да свирим и пеем. А някои и да спят едновременно.



************
Махмурлии или не, на другия ден към обяд тръгваме към връх Вежен. Но докато тръгнем, някой намират време да играят волейбол, други намират шкембе, а трети просто се припичат по поляните пред арката, поставяща началото на Централния Балкан.


Поемаме по асфалтирания път покрай реката. с гордост признавам, че съм един от ентусиастите, минали част от този път по боси крака. А когато той свършва, се катерим, припомняме си какво е било миналата година по същия този маршрут, бирата се лее баницата на Пав подхранва силите ни.




После някои спираме да починем за малко. А всъщност изиграваме две пълни игри белот, подремваме и оставяме всички останали да ни задминат с около час преднина. :Д


Времето определено е на наша страна. Смеем се невярващо, докато Мартин ни кара да си представим какво ще е, ако утре станем и видим натрупал 30 сантиметра сняг. Нее, това не може да се случи! Доволни пристигаме един по един на 2000 метра надморска височина, по къс ръкав! (Приликата между съществото на тениската ми и Сами не е случайна!)




************
Вечерта имаме задача да изпием запасите си от ракия и вино. В допъленение обръщаме хижа "Вежен" на казино "Вежен".


Завършваме с два часа Anathema и Antimatter. И още вино!

************
Неделното утро ни носи своите изненади. Отварям очи в 11, поглеждам през прозореца и съзирам единствено едно огромно бяло петно. Сняг, сняг, сняг, много много сняг! И малко, малко екипировка! :Д



Смъкваме се някак отново към село Рибарица. Снегът си вали, после прераства в дъжд. Хората от групата са кой с импровизирана шапка, кой с импровизирано яке, а в крайна сметка - всичките мокри. Но усмихнати! Точно преди финала намираме някаква рибаришка кръчмица, допиваме последната ракия, гледаме странно към телевизора, където са пуснали телевизия Планета. А на самия финал нежеланието да се качим на колите обратно към София просто се стрелка из въздуха!

************
На връщане си мисля...
Точно преди една година девет човека от групата за малко не се изгубиха по същия този маршрут, газейки в повече от метър натрупал сняг. "Какъв инцидент!", би казал човек, който не е говорил с Люси, Стилян, Мартин, Бубето, Ангел, Лили, Мишка, Сас и Сами след тази случка. Те, трябва да ви кажа, отдавна вече не са просто едни хора, които ходят заедно по едни върхове няколко пъти годишно. Имат още толкова общи неща, освен любовта към планината. Имат си име - трупа "Вежен", и приятели - всички останали, които виждате по снимките горе. А, предвид случилото се през март миналата година, със сигурност имат и благословията на съдбата да продължават напред към новите върхове!