- Бих искала да поговоря с вас!
И по-късно, седнала на любимото си място в старото кресло и гледаща ме загрижено с тъмните си очи:
- Вие мислите, че правите разкрития!
И друг път, когато и казвам:
- Не е честно да се смеете само с инженера! - а тя ми се усмихва с бялата си лъчезарна усмивка. И по-късно, в оная нощна улица, застанала като Жана д’Арк пред Орлеан и стиснала решително пилата за нокти. И още по-късно, когато се бе разнежила, заради онзи жалък пръстен:
- О, не съм очаквала това от вас!
И когато бе ме погледнала с овлажнели очи и бе ме прегърнала с бялата си ръка, а аз се взирах в балкона й, като си повтарях, че отвъд всеки балкон зее пропаст...
Богомил Райнов - "Само за мъже"
Няма коментари:
Публикуване на коментар