Минорно...

Началото на август е, а на мен така внезапно ми се прииска да бъде ноември например.
Не само за да е есен. Не заради вкуса на идващата зима. Заради унисона мужду насторение и обстановка. И емоцията, която той носи.



Една тиха стая - с два големи прозореца и легло в ъгъла между тях. Съвсем малко сняг по покривите на отсрещните къщи. И по улиците - засипващ бавно есенните листа.
Някой прокрадващ се слънчев лъч. Ей така - от оптимизъм! Всъщност най-много ми се иска да се гушна силно в теб. В търсене, ако не на обич, то поне на една усмивка.
Да доловя с погледа си едва потрепващите крайчета на устните ти...

На масата - две чаши чай. С резенчета лимон в чинийките. И листенца. Взирайки се в утайката от чая да разгадая миговете от бъдещето... За да не загубя надеждата!