Бавно закопчавам сутиена си. И бавно плъзгам нагоре по дългите си бедра дантелените бикини. А после дълго се любувам на красивото си тяло. Ръцете нежно галят гърдите ми, полека се спускат все по-надолу. Задържат се за миг на талията. И пак продължават пътя си. Извайват всеки контур, всяка линия, заличават всяка следа от предишен допир...
Тази вечер решавам да облека най-красивата си рокля. Да обуя най-високите обувки. Искам да бъда друга!
Очите си подчертавам по различен начин. Какво от това, че докато слагам очната линия, те се пълнят със сълзи. Чак сега откривам колко по-очарователни са очите на една разплакана жена. Зениците са по-големи и тъмни от всеки друг път, миглите - издължени, извивката на веждите - перфектна. На мен ми придава очудено изражение. Да, наистина се очудвам, че мога да бъда и такава.
Грижливо сресвам косата си, след това заравям пръсти в нея. По-къдрава е от всякога, кърваво-червеникава ми изглежда. За пръв път от години я оставям пусната.
******
Планът за тази вечер е да излезем на по питие само двамата. Аз обаче за пръв път му отказвам. Какво от това, че толкова време съм чакала точно такова предложение?!
Донасям бутилката вино и чаша. Сипвам си и грациозно се облягам на стола.
Не зная какво ме е прихванало, ала страшно ми харесва. Тази вечер е прекрасна. Не защото превъртам, не, нищо такова!
За миг се усъмнявам в това дали постъпвам правилно като се държа по този начин. После на ум се поздравявам за направеното.
Искам да се проявя като егоистка. Той сам ми е казвал, че според него да си егоист означава да не подценяваш себе си. А точно днес аз не бих подценила себе си. Изобщо, той не заслужава да ме види в този вид, да му покажа тази страна от себе си. Прекалено бих го превъзхождала.
Искам той да е първия, който да усети егоизма ми. Утре подробно ще му разкажа за днешната вечер, ще му опиша детайл по детайл облеклото си. Ще полудее само докато ме слуша. И именно защото толкова много го привличам, като наказание ще му подейства описанието... Наказание за него, награда за мен. Питаш ме защо награда за мен. Ами отговорът е в предните ми думи - нали ще го заболи!
Искам да го боли от страстта, да го изгаря това неосъществимо желание. Умея да говоря красиво, ще успея да го нараня само с думи. Ако трябва и с образи - ще облека пак тези дрехи, ще му докажа, че не би могъл да купи не само самата мен, а даже и хубостта ми! И точно когато най-много желае да ме докосне, любезно ще го помоля да си върви. ЗАВИНАГИ!
Ще заключа и двете врати. Без да се интересувам, че и мен ме боли. И ще си спомня как някога ми говореше колко хубаво качество е мазохизмът. Как болката е очарователна и действа като наркотик. Как хората лесно се влюбват във вкуса и, как се наслаждават, докато умъртвяват себе си с нейна помощ! Ще се фокусирам върху нея, изгубила и най-беглия спомен за всичко друго.
А някъде дълбоко в себе си ще зная, че той никога не ще бъде горд с мен. Защото няма да е разбрал, че и аз съм тръгнала по пътеката на егоизма и болката, по която той от толкова години се опитваше да ме поведе, държейки ръката ми. Няма да знае, обаче, и още нещо - че аз също съм постигнала целта си...
Въпреки че никога повече няма да се хванем за ръце, аз мислено ще продължавам да го водя. Все по-навътре и навътре по същата пътека, която той самият ми откри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар