Организационните въпроси

Ретроспекцията...

Да дефинирам значението на думата "блог" мога отдавна. Ясно ми е как стоят нещата, та даже и регистрация в блог.бг имам. Ефект никакъв, естествено. Нямаше и да се замисля да създавам блог на още едно място, ако не беше разговора с една позната. Обясняваше ми тя колко време дневно изразходват хората в занимание със собственния си блог, в четеното на блогове и т.н. Излезе, че едва ли не, в световен план "въпроса за блоговете" се преквалифицира в "проблема с блоговете".
:D

Докато я слушах, неволно се сетих за Тери Пратчет. И за един разговор между Албърт и Смърт.

"-ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
- И щом го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
- ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ."

Та и аз така. В първия ден, който посветих на пенсионерстване вкъщи,намерих време да си направя и аз начисто и наново блог. Чак за пропиляване на време посредстовм блога не мога да говоря, но все пак през това време можех да науча поне малко от урока по биология. Например...

Естествено и причини не липсват.

• Отдавна ми се иска да си намеря място в интернет, където да си съхранявам текстове, линкове, снимки. По отношение на текстовете - и мои ще има, и чужди. Но моите ще преобладават. Ще кажете да се регистрирам в хулите.нет например... Ами не - имам регистрация, чета редовно там, поствам мои неща, но целта е да се намери място в пространството, където да не се контролира особено стриктно пусканото. И още едно "не" - не, нямам намерение да пускам порнографски снимки! :Д
• Да поддържа човек блога си е увлекателно занимание, ясно е. В допълнение ако освен самият поддържащ, четящият намира нещо полезно и интересно, значи че смисъл от цялата работа има.

Накратко това. Време е да си кажа едно "Кери, добре дошла, скъпа!" и да премина към съществената част.